Ивайло Мерджанов – Обичам те с пет сърца по фейсбук

Душата на Другия е по-добрия свят, в който искаме да останем завинаги и любовта идва като смъртта. Не уцелваме вената на живота и от сто опита, но махаме главата си от раз с последните стихове на радикалния фронтмен на апокалиптичното асоциално писане по света и това, което наричаме България: сър Ивайло Мерджанов – beyond the point of no return.

 

време е да си ходя

твоята душа е по-добрият свят
в който искам да остана

завинаги

 

неканонична теза на любовта в мен

с теб на моя страна
и Раят престава да ми е нужен
Бог ли? Не се тревожи
Той знае какво
е любов

 

heavy junkie

без теб не уцелвам
вената на живота
и от сто опита

 

поети

изкарваме цял живот
на перископна дълбочина
всяко изплуване считаме опасно
но идва ден и слънцето
нахлува в душите
необратимо

 

воистина

ако думите заменяха хората поетите
щяха да са най-щастливите в мирозданието
и мъдростта им

нямаше да е безумие

 

beyond the point of no return

всички които ме убиваха
всички които исках да чукам
и всички заради които умирах
по нощи барове зими и стихове –
са били ужасният предговор
на любовта ми към теб! И
следваща няма да има

 

тогава рекох: ето, ида

само светлината оцеля в душата ми
тя е за теб, а ще я грабне смъртта
този път до залеза на времената

 

абсолютно черно тяло

цялото ми писане вече над две петилетки
е вик към другия повик ела къде си то е зов
който нямаше ехо и нямаше смисъл

 

вземете си статистиката обратно

в света има безброй жени
и нито една не е като теб

 

полеви наркотест

любовта ти е по-мощен наркотик
от студения морфин на болката
закачен доживот

 

incurable

ти си доказателството
че има Бог и адът
е реално място

 

речник на мъртвите поетизми

обичам те означава всичко
но обичам те не означава нищо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments