Божидар Пангелов – Нулево лято

Поезията на Божидар Пангелов не е нито сън, нито мълчание, тя е сетива, потопени в Абстракта, другото са само понятия.

Марин Маринов

 

не мога да изляза

от тази стая
щурците са твърде
тъмни
тази нощ

 

този който пристига

Къде е лятото,
невъобразимото
и нулевото лято.

Т.С. Елиът

в кръчмата когато звуците
са повече от гостите
и лятото ги удря
през устата
“пикльо” ми каза
човекът
с лице на хралупа
“това бе в друга страна
освен това
и женската е мъртва”
нямаше какво да добавя
или извадя от лятото
мисълта се разливаше
по масите
той беше пътувал
видял
побелял
някъде между пясъка
и нищо не беше дошло

само очи от нулево
лято
преди
този който пристига

 

*
вече
погледът ми е спокоен

луксозно оранжево
нокътче
по
масата

светът ще се завърти след
– дъх

 

*
Гледам корените на

дърво от есента.
Църквата на Добърско и
Планина.
Която знае.

Времето е тишина.

 

говорят

тук
гората оставя
светли просеки

дума,
която не премества
друга
и в кладенеца
никой
няма да извика

говорят
сянката и светлината

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments