Айше Рубева – Надежда

Събираме в себе си буреносни облаци и революции. Лятото и зимата принадлежат на морето, а човекът се дави на брега. Неслучилите се събития променят хода на историята в новите стихове на Айше Рубева.

Александър Арнаудов 

 

Раждане

Стихотворението се ражда в мъртвака
събира в себе си всички буреносни облаци и революции
блести с нюансите на александрита,
размивайки тънката граница между случило и неслучило се.

Революциите, родени през пролетта и есента са обречени
лятото и зимата принадлежат на морето,
човекът, давещ се на брега, осъзнава мъртвото вълнение,
а неслучилите се събития променят хода на историята.

 

Надежда

Къде е мъдростта, която сме загубили заради знанието? Къде е знанието, което сме загубили заради сведенията?
Томас Елиът

– Моля те, дай ми начало,
краят е безнадежден,
ако зората не е заредена с надежда!
Молеше се човекът на морето
загубил своето начало,
в търсене на нов Бог,
невярващ на новия Ной,
притекъл му се на помощ.
Морето мълчеше. То не бе Бог,
а утроба раждаща живот.
Но човекът, доверил се на своите инстинкти,
не вярваше в нищо
и все пак имаше нужда от вяра.

Водата, силна със своята памет,
разливаше покой на земята.
Човекът търсеше спасение там,
където краят нямаше начало.

 

Бялата рокля

Днес следобед съм на проба за булчинска рокля.
/От любов към обличането на булчински рокли
шивачката ми се готви за поредния си брак./
Гардеробът ми е пълен с булчински рокли и
тежко въздиша всеки път, когато закачам поредната.

Ако някой криминалист случайно ги види
със сигурност ще проведе разследване
прокуратурата ще се самосезира
ще има медиен интерес
ще има протести за и против моето осъждане
ще се организират в социалните мрежи подписки
психолози ще разискват моя казус
хиляди ще си сложат в профила
Je suis une robe de mariee
ще организират фен клубове на булчинската рокля –
накрая ще ме забравят.

Тогава отнякъде ще се появи един смачкан мак
превърнал се в амфетамин,
за да възвести второто пришествие
греховете ще се пречистят
и Бог ще се смили над мен.
Щастлива Мария Магдалена ще облече
една от моите рокли и ще избяга в пустинята,
защото пустинята ражда пророци.
Гардеробът ще въздъхне облекчено
отърсил се от един грях.

 

Цъфтящи водорасли

Новина номер едно днес е,
че едно момиче на деветнадесет
е скочило във водите на морето от скалистия бряг.

Полицаи, криминалисти, прокурори, медии, медици
търсят причини, търсят виновни да разберат
как на деветнадесет можеш да се влюбиш в цъфтящи водорасли.

Теории, теореми, следи, причини, последствия
разпилени около случая,
но само морето знае
че на деветнадесет най-добре разбираш
драматическия триъгълник
Агресор – Жертва – Спасител
и единствено тя – момичето,
преодоляло усещането за пълна безпомощност,
може да наруши тези психологически игри
без да изпадне в мелодрами.

Химичната формула на водата
е като вибрацията на клетките й
и само на деветнадесет
можеш да изслушаш и разбереш депресията й.

Илюзия е, че бурното море взима жертви,
бурята я измисляме ние,
за да оправдаем безсилието си.
Морето търси слушатели с неговото ДНК
и само на деветнадесет
можеш да промениш генетичния си код
и да се влюбиш в цъфтящите водорасли,
и да пожелаеш завинаги да останеш при тях.

 

Изход

Откакто спим в отделни легла
и се храним от отделни чинии
започнаха световните войни
но не знаем как да ги предотвратяваме
ако застанем на границата между минало и бъдеще
за да преброим заплашващите да ни погълнат черни дупки
/макар да знаем, че има изход от всяка черна дупка/
ще се спасим ли без да помолим Бог за помощ
защото не знаем дали ще ни чуе
дори ако успеем да се изкачим на Йерусалим
и да получим благодатния огън без да откраднем ключа
/ключопазителите от векове са изключително ревниви
защото въпреки формулата на Айнщайн E=mc2
доверието и алчността не са еквивалентни
и това обърква всички световни планове/
още не знаем какво се случва с дървото
ако откъснем от него листо и го смачкаме без причина
как ще се научим да предотвратяваме войни
щом не можем да чуем гласа
на осяната с минни полета земя

 

Дъжд

Дъждът има ли го
или е само илюзия
на моето желание за цялост?
Земята напоена ли е
или си въобразява,
че дъждът я обича
и неистово към нея се стреми
да утоли любовната ѝ жажда?
Но нима това е обичане,
а не само инстинкт?
След дъжда краткотраен
земята пак ще пресъхне
като пустиня.
Дали ще дочака
следващия дъжд?

 

Пътят

На Георги Марков

Цялата възхвала е за болката, а не за пътя
нито за генезиса на пътя
нито за кръстопътищата и техните посоки
нито за утробата на пътя, която ражда единствено бури
ако не оцелеем, вървейки ту напред, ту назад
ще трябва да се отдадем на покоя на бурята
и без това революцията изяжда децата си
и никой не търпи тези, които обичат свободата
аз съм като цъфнала през февруари смокиня
но все не успявам плодове да завържа
може би защото съм далеч от Едем
или Едем е далеч от мен
свободата е утопия
а утопията е пълна с табута
единственото спасение за човека е словото
остава само думите да намерим

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments