Бистра Иджома Окереке – Загуба

Загубата те кара да се вслушаш в гласовете, идващи отвъд, за да чуеш изгубения. И да го запазиш като своя сянка. Когато е необратимо, единственият път нататък е през думите. Поемете по него с най-новите стихове на Бистра Окереке.

Ива Спиридонова

 

*
прераждам се
в празния стол
в празната стая
където те няма

между теб и мен
е седнал
отиващия си
ден

в празното
си ти
там е и рая

 

*
обрулено сърце до вена
дърво от страхове
и храст ограбен
от целувката на любовта
самотни персонажи
чакащи смъртта
легла прогизнали
от старци напускащи земята
мълчи и тишината
тела прегръщащи се
в нощта

мълчи Земята

 

*
спрягам те
като глагол
залепнал по
ръба на небцето ми
в минало
несвършено време
ще те довърша
като картина
в ума си
преди секундата
време
да се разтопи
и покапе в
сърцето ми

 

*
мисълта за теб
препуска през
очите ми
като преминаващ влак
държа те в дланите
на изранените си ръце
думите се чупят
под биещото ми сърце
ти си споменът
лаещ в тъмното
като пес

чакам те там на перона
докато не се върнеш
там под гърдите ми
и не прегърнеш
очите ми

 

*
страх ме е да те назова
да се срещна с теб
под дъжда

съдържам се
в теб
олицетворявам се
с теб

нося те
закачен на ревера си
като цвете
откъснато и
отброяващо
последни въздишки
живот

 

*
загубата е като
откъсване на крайник
като спомен за
несъществуваща плът
изпарила се
и отправила се
към небето

в тази игра
аз съм удавник
а ти болка в сърцето
и всяка изречена дума
е остра игла
изстъргана от
най-болезната ми тъга

щастието без теб
е облечено в
жълт слънчоглед
а всеки изписан ред
е вина
за неосъществена
любов

 

*
рисувам те с разтреперани пръсти
с невъзможността да се докосна
до мъртвата ти плът
чертая очите ти и виждам звезди
духа ти го виждам едва
извисен и вечно на път
погребах всички свои думи
във влажната топла трева
поставих твоя лик в стайния кът
вместо чаша вино си сипах сълзи
поръсих храната с вина
за да не мирише на смърт
замених миризмата ти
с пръст от моята наша земя
за да съществуваш отвъд

 

*
вече те няма
за да те мразя
за да те обичам

вече си само рана
за да болиш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments