Зорница Харизанова – Задушница

Часовниците спират и се отварят завинаги вратите на сърцето ни за тези, които обичаме. Лицата им се усмихват от мраморните книги на безкрая, докато вятърът гаси свещите за помен. Обещаваме си спасение в безоблачното небе, където баба и дядо са завинаги заедно, с новите хайку и сенрю на Зорница Харизанова, с които стартираме септемврийското издание на рубриката „Източни пиеси“ на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

В памет на онези, които вече не са сред нас, но вечно ще живеят в спомените и сърцата ни…

 

*
порцеланов портрет
баба и дядо
завинаги заедно

 

*
панахида
всички череши
червиви

 

*
военен мемориал
два самолета кръстосват дири
в безоблачното небе

 

*
Орландовци
нагарча водата
в гробищните чешми

 

*
Черешова задушница
парят дори 
надгробните камъни

 

*
крематориум – 
отворени са портите
към Рая

 

*
горещ вятър
опитвам се да запаля свещ
върху гроба на дядо

 

*
войнишко гробище
гущерчета се стрелкат
в избуялата трева

 

*
възпоменание
навивам стария часовник
на татко

 

*
задушница
жадна е почвата 
и за вода, и за вино

 

*
безлюдна алея
кръстницата ми се усмихва
от мраморна книга

 

*
помен
малчуган рисува сърце
върху гранитна плоча

 

*
опело
сектанти обещават Спасение
пред сергия с книги

 

*
Ден на бащата
догаря и последната свещ
върху гроба на татко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments