Иванка Гичева – В най-южния край на света

В най-южния край на света очакваме себе си. Когато се открием, файлът на живота ни ще е достъпен. В останалото време ще е тръгващо си лято. Още за срещите със себе си отвъд хоризонта – в най-новите стихове на Иванка Гичева.

Ива Спиридонова

 

*
Сърцето ми – крайпътна ваза.
Всеки преминаващ
е оставил цвете.

 

*
и щом утихне вятърът
ще се прегърнем

сега ръцете ни са тръни

 

*
Животът миналото си прибира.
Младостта ми –
в unavailable file.
Архивирана.

 

*
крилете на мъничък сън
отнасят нощта
съмва се

 

*
от най-дълбоката бръчка
на челото ми
наднича
още свети
лятото

 

*
разбити мечти
всяко парче
ражда нова

 

*
в съня – гласът на старата любов
отминахме се
непознати

 

*
нещо
някой
винаги
все горчи и пресяда:
непремерена хапка
от очите ми
гладни за радост

 

*
някога
в най-южния край на света
ще намеря себе си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments