Айча Заралиева – В залеза

В агоналния, есенен ритъм на сърцето животът изтича пред очите ни отвъд и спира тъжното бързане към края на времето. В декадентския септемврийски залез на списание „Нова асоциална поезия“ ви представяме най-новите стихове на една от най-знаковите и имплозивно апокалиптични авторки на нашето литературно движение – д-р Айча Заралиева. 

 

*
Сънувах
есенни листа и сълзи.
Капеха в един ритъм.
Онзи на сърцето ми.

 

*
След толкова бързане,
дълго чакам да започне новия ден.
Спирам се под звездите
да броя
колко усмивки съм събрала днес.
Затварям очи.
Отдавна не съм била така щастлива.
Тази нощ ще сънувам пълнолуния.
И теб.

 

*
толкова време пропускам
чертаенето на пунктири по картата
затворена в спомени
препускам през дните си
тъжното бързане към тъжния край
спря
рязко, преобърнато в канавката
край пътя към края на времето

 

*
Закъснявам за изгрева.
Ще гледам от запад слънцето
как плува по пъстрите ти зеници.

Търся си място сред камъчетата
по пътеката към сърцето ти.
Искам още безвремие в ръцете ти.

А минутите вече свършиха.
Идва спасение.
Забравям миналото
и препускам по релсите
към шумния свят,
в който слагам маската
на силна и независима жена,
която живее под наем
и скоро ще изчезне в залеза.

 

*
Пак си тръгна набързо,
без да се сбогуваш.
Бавно отвори очи
и спря да ме сънуваш.

 

*
Ще се сгуша
в лявото ти предсърдие
и ще чакам времето
да ме разпилее
до всяка твоя клетка
за да е безвремие

 

*
Препускам през денонощията.
Твърде кратки са.
Не събират всичките ми очаквания
и срещи,
и обещания.
Пропукват под стъпките ми спомени
като дюшеме в стара къща.
Сгъвам и тях в сърцето си
и продължавам към теб.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments