Денис Олегов – Communication breakdown

Последната надежда на удавника си отива с пролетния изгрев. Иконите плачат, за да се пречистят и слушат молитвите на сираците. Търсим пътя нагоре от дъното в новите стихове на Денис Олегов. 

Александър Арнаудов 

 

*
Последна глътка –
на дъното откривам
пътя нагоре.

 

*
Улична песен –
вечерната молитва
на сираците.

 

*
Дъждовна утрин.
Иконата проплака
да се пречисти.

 

*
Пролетен изгрев:
последната надежда
на удавника.

 

*
Тъжна реалност –
Икар се приземява
сред лапутяни.

 

Помпей

Лавата бе наказание за величието.
Черните облаци подсказаха,
че сме отишли твърде далече
в необузданите пориви,
предадени от кърмени от вълчица деди.

Където агонията беше зрелище,
а в сърцата варварски пулс
покоряваше със злато и меч,
оцеляха студените камъни –
фасада на алчни копнежи.

Разтваря се стремежът за слава
в серния прах и отровния дъжд
на разплатата с отдалите се
на първичното пълководци
иучени.

Везувий захвърли древния гений
в некропола на вехти идеи
между Via della Fortuna
и ъглите на публичните домове,
потънали във винен делириум.

 

Communication breakdown

Думите ми отекват, пресовани от плексигласни
стъклени душевни огледала. Натикани, затворени в броните
заменяме бунта с гъвкаво угодничество.
Изсипваме вътрешностите на пътя
да запълват дупките на магистралата,
за да минават валяците на нашите идоли.
И ето ни – винтчета, гайчици, болтчета
на изкуствения интелект и естествената варварщина.

 

II
Исках да си поговорим за живота – за броденето в планината
и спокойствието на природата,
за бягството от постиндустриалните замъци
и гребните канали с помия.
Разтухата обаче беше по-вълнуващ събеседник,
мълчанието – стена за моите брътвежи,
споделянето – загуба на време, ценно за връзки
и планове за лесно и красиво
сливане с мишките.

 

III
Танцувайте в своите житейски върхове!
Изливайте в стомасите бензинната амброзия!
Прикривайте безкрайната лакомията с нехайство
и несиметрична незабележима усмивка
с обратна захапка!
А аз ще гледам към залеза, а може би и ще изпадна
в карнавала на всеобщата наркоза.

 

IV
И когато призовавам да се вгледаме
изхрачвате: „така сме съвършени“,
а всеки е затворил вселената си,
и чуждите маскира с код: „профанни“.
Стрелите на цинизма и измамата
запалват градушката в надпревара
да отпием от лавата.
А имах да ви кажа толкова много.
А искате да чуете три звука на поклон.
Поклон пред тези, с които казахме си нищо.

 

V
Ще тръгна напред, подхванал под рамо
своята крива и празна кратуна.
Ще викам отвъд, със болка ще крякам
в тая нелепа планета на глухи.
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments