Ивайло Мерджанов – Съветниците на Макиавели – трети филм

Представяме ви трета част от култовата поредица на фронтмена на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов за екзистенциалните приключения на Костенурката-философ и Пилето-дилър. Съветниците на Макиавели притежават сърцето и отчаянието на света, докато останалите имат само скапаната цигулка на Айнщайн, зад която се хили нищото на смъртта като абсолют.

 

вечност и надежда

– За какво ми е да вярвам – каза Пилето-дилър, – така или иначе всички ще умрат…
– Ако сънят е битие, което едновременно е реално и го няма – какво пречи и Рая да е невидим приживе, но да съществува?
– Не те разбрах – недоумя Пилето, – как така го има, пък го няма?
– При атеистите само смъртта е завинаги – рече Костенурката-философ, – а откъде-накъде само най-тъпото и гадно нещо на света ще е безкрайно и вечно?
– Хората знаят края си и това ги отчайва… – посърна Пилето-дилър.
– Вярващите в Бог, поне имат надежда – отвърна му Костенурката-философ, – останалите имат скапаната цигулка на Айнщайн, зад която се хили нищото на смъртта като абсолют, сега по-весело ли ти стана?

 

поетът

– И след кой точно стих ставаш поет: пети, десети, стотен, хиляден? – заяде се пилето-дилър докато фиркаше вино, седнало пред изобилната си трапеза.
– След първия, който реално помогне на някой да се почувства малко по-добре – отговори му костенурката-философ, – и след втория, който те откаже от славата. Всичко останало са празни приказки, ей така на маса, безсмислени препирни и завистливо мерене на стихотворни достойнства – без особен ефект. Поетите нямат много време за глупости в тоя живот.

 

среднощни размишления

– И за какво е цялата тази история, тоя безконечен спор, диспут страстен, и безкраен анализ? – запита Пилето-дилър и остави дебела книга на масата.
– Сега ще ти обясня – заяви Костенурката-философ, бръкна под корубката си и извади някакъв странен жълт свитък, върху който се мъдреше наукоемкото заглавие:

ЦЕЛ, ФУНКЦИЯ И СЪЩНОСТ НА
ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ ОТ ОФИЦИАЛНА ВЕРСИЯ.

/АНАРХОДИСЕРТАБИЛНИ ТЕЗИ/

Сега Костенурката-философ изхъмка, прочисти гърлото си, отпи глътка студена вода, и започна да чете своя грижливо скътан текст, обясняващ за какво наистина служи това, което обикновено се нарича просто и неясно История:

«1/ идеализация на миналото, оттренирана чрез образование до почти автоматична реакция, с внушаване на чувство за съжаление по отминалите славни времена, рязко отличаващи се върху фона на мизерно съвремие.

2/ героизация на масовото насилие при войните, скриваща истинския лик и брутална действителност на войната.

3/ създаване и оправдаване на аксиомата за винаги добрите и благородно загрижени намерения на властта, изначално приета за справедлива и безкористна.

4/ системно пренаписване и идеологическо напасване на историческия разказ за миналото към нуждите на действащо за момента политическо управление.

5/ излъчване на обединително-мобилизаращи послания с пропаганден произход, вид и същност от йерархично-концентрираната през историческото битие власт.

6/ манипулиране на рационалния анализ чрез предразсъдъчно насаждане на омраза и страх, като средство за ограничаване, изкривяване и контрол над самостоятелното мислене.»

– Е? – Костенурката нави старателно на руло своите тезиси, прибра ги обратно на сигурно място и се усмихна с научна сериозност, – Доволен ли си? Сега ясен ли ти е филма?
– Не е за мене тая работа – отвърна замислено Пилето, – лягам си.

 

корабчета от хартия

– Парите – каза пилето-дилър, – не са измислени за да ти стигат. Техния смисъл е точно обратния: трябва да си в постоянен недостиг и да бъдеш поставен под тяхната власт и контрол, за да служиш на нечия друга, вероятно демонична и себична, свобода. Не съм ги измислил аз – пилето прибра една двайсетачка, отвори вратата и излезе нанякъде в снеговиелицата.

 

сестрата на безкрая

– Търсенето на любов е да я даваш – рече пилето-дилър на костенурката-философ и подрипна весело около нея.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments