Людмила Петрова – Тероризъм

В наши дни любовта е отсъствие и тероризъм. Сърцето е вяра и жажда, която чашата на съмнението никога не утолява. Потъваме в горещия му летен килим, под залеза с цвят на кайсия и огнен дъх на котешко мъркане, в най-новата публикация на Людмила Петрова, която заедно със сестра си Ася Палева, бе чудесен домакин на четенето на Нова асоциална поезия в град Своге, посветено на стогодишнината от рождението на Александър Вутимски.

 

*
Горещи думи
смразяват очите ми.
Затварям ги,
за да запазя светлината.

 

*
Животът е миг
в задния двор на тишината,
мокро-сух миг,
ограден от кошари-илюзии.
Когато изчезне,
остават само следи от полет.

 

Днес

Залез с цвят на кайсия
и дъх на котешко мъркане
постила горещ летен килим
в сърцето ми.
Потъвам в него.

 

Среднощно

Люлка от старо одеяло
е споменът.
Залюлява ме
и като молец прояжда
спокойствието.
От звездите капят
едри капки вино –
право в тревясалите
мисли.
Попивам ги,
а по настръхналата ми кожа
се стичат
вадички луна.

 

*
В съня ми се борят
страстта в песента
на зелените цикади,
която не успива – убива
и хартиените кораби
на смирението.
Събуждам се –
сънят не е сън.

 

Събуждане

Празен поглед,
паяци в очите ти.
Огромна ягода-луна
се опитва
да пробие паяжината.

 

С Бога

В чашата на съмнението
е сипана отрова.
Не я пия.
Вярвам.

 

Тероризъм

Ще осъмна
в съня ти –
неочаквано.
Ще събудя мисли,
ще разровя спомени,
ще предизвикам взрив
от емоции.
После ще те оставя
да спиш…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments