Саня Табакова – Тъмно лято

В тъмното лято на света любовта е отсъствие и абсолютното присъствие на Другия, след сезона на рибарите, които не искат да се върнат в своето детство и се качват в лодките си отвъд. С удоволствие ви представяме новите стихове на Саня Табакова, чиято поезия и музика бе сърцето на четенето на НАСП през месец юни в град Плевен.

 

РИБАРЯТ
седи на брега.
Тънката мрежа хвърля тъга в погледа му.
Не е от избелелия цвят на конеца,
опъван от хлебните пръсти,
нито от скулите с цвят на огряна керемида.
Не и от равномерното дишане
на синьо-зелената вечност в краката му.
Може да е от онова, което съшива от години в душата си:
непристигнали лодки, бледи сенки на хора,
празни кошове с лъскави гладни надежди на дъното,
вятър, запокитил в небето дребни птици, усилия,
подпийнали дантели от крайбрежна пяна…
Зелената светлина на фара
никога не е била толкова красива и тиха,
сякаш току-що разлистена,
прободена от две тъмни тичинки –
очи,
които ще доплуват до нея.
Или няма…
От това ще да е.

 

ГРАДОВЕТЕ
отдавна не са
пристани за хората,
а мъртви кораби
на дъното на човечеството.
Екипажът е мъртъв.
Ноевият ковчег
е просто ковчег.

 

ДОМЪТ
е всяка троха,

хвърлена по пътя,

изкълвана от птици.

 

1 ЮЛИ

Зима ми е.
Представям си
как блъскаш с кирка
по вечния лед, небесния,
помежду ни.
Стигаш до мен
и замахваш с ръце
да ме прегърнеш…

 

ОТКРОВЕНИЕ

Не искам да се върна в детството,
защото там те няма
и не те обичах.

 

СРЕЩА

Все тъй красива си –
като пчела…
Но разбери,
поезията не е езикът,
на който да опишеш
след градушка мъртвите пчели,
нито да ги съживиш.
Така и любовта
ни закопава в бяло…

 

ЛЯТО

Откакто те отвея черният вятър,
слънцето е безмилостно.
Никой ли не забелязва?
Какво сте ме зяпнали?
Аз ли съм единствената,
която плаче на плажа?

 

УРОК

Дълбокият, гъст мед,
в който с теб отдавна газим,
от днес става опасен.
Нямаше място за твоя крясък
в невинната ни трева…
Така че
повече няма да отговарям на телефона,
нито ще предизвиквам смъртта.
Просто вечер до реката ще лягам,
ще се уча да отминавам.

 

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

Откакто смъртта затвори кориците ти,
първата страница
на всяка ненаписана книга
си ти.

 

СУТРЕШНИ МЪЖЕ

Ризите ухаят на чисто.
Четвъртата световна
все още може да бъде спряна.
Провалите предстоят.

 

ТЪМНО ЛЯТО

Смъртта е
просто предисловие
на всяко отпътуване.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments