Тодор Ников – Север

„Северът“ на историята като поезия е запазена марка за писането на Тодор Ников – в навечерието на вечния юг на Апокалипсиса и есхатона. Географията на сърцето е сюжет от песен на мрачен гондолиер, тръгнал на самотен лов за последните си слушатели. След смъртта във Венеция и бароковия рай, отвъд ще ни приеме Таормина – като руски туристи, препрочитащи на плажа Достоевски, сред облачен дим и чиста като вечен лед водка.

 

Любов във Венеция

Сюжет от песен на самотен гондолиер
докато отплава тъжен, 
влюбен в своята Беатриче, 
изчезващ плавно в тъмните канали. Сантимент на есен с падащи листа в сърцето мъжко, отприщва стара песен
от времена на трубадури,
която само дожите покойни помнят. 
И той. 
И любовта, която тъй размеква неговата същност… 
неговият глас.
Сънени венецианци поглеждат през прозорците в нощта към него,
но мракът отдавна го е превзел, 
изчезнал там…. 
в лабиринта воден, ренесансов. 
И само песента му мелодична
се влива като глас на ангел
в душите 
на последните слушатели.

 

Сицилиански щрихи

Аромат на портокали
изпълва утрото
в което ти изчезна
като кратка мараня
над пясъка във Таормина
олющените катедрали
запазват само спомена за теб
и биещите им камбани
разкъсват зноя в този ден
на този Божи възглас
изпратен от храмовете в камък
завръзвам сицилианската си вратовръзка
облян във кръв
в синхрон
по правилата
на италианската игра

 

Север

воля
надежда
страна без граници
и снегове безкрайни
без кал
като дълъг живот
без лъжа
ледоразбивачи
разчупват
твоят свят
от вечен лед
и потъват там
далеч
от южните морета

 

Ахелой

Над полята
над костите ромейски
залязва кървавото слънце
Лъв Фока бе разбит
като бурните вълни в брега скалист
Симеон направи ни велика сила
над морето
плавно слънцето изгрява
руските туристи
се пробуждат с първа глътка водка

 

Палермо

любовта между
гърци
римляни
нормани
привлече арабите
в оргията на плажа
туристи невъзмутимо
хвърлят своите боклуци
върху раждащата се Сицилия
опитваща се да се възнесе 
нагоре
нагоре
извън обсега на Коза ностра
от бароковите църкви
се разнася 
в нейна почит литургия

 

Агридженто

на улицата на изкуствата
витаят сенки на поети
добре дошли назад във времето
бъдещето
капе от изгнил улук
на модерната празнота
по изящните фасади
нека само до утре сутрин
поживеем още ден
в бароковия рай

 

Таормина

потъвам в морето ти
като спомен
по сублимен момент
на брега под слънцето
тихо ще чакам нощта
от летливия дъх на южняшката флора
се разтварят сетивата ми плавно
и се впивам дълбоко
Таормина
любима
приеми ме във теб
и отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments