Ивайло Мерджанов – Хронична история на провала ми

Животът е хроничната история на провала ни. За Бог това е достатъчно & продължаваме отвъд – с новите безкомпромисно радикални стихове на фронтмена на асоциалното писане по нашите антигеографски ширини: Ивайло Мерджанов.

 

жалките опити

да те заменя с други
са точно това, жалки опити
да те заменя с други

 

хронична история на провала ми

 

I

не е страшна самотата
не е страшна смъртта
точно обратното е

самотата е страшна

страшна
е и смъртта

 

II

в живота си не успях да направя нищо освен да обичам
безсмислено безнадеждно докрай и оттатък
до края на времената и завинаги

за Бог това е достатъчно

за теб
не беше

 

III

твърде късно за отвъд: поезия
са всички ония твърдения
надрънкани в самотата
на безумното отчаяние
и смъртоностния факт
че любовта в тоя живот
никога не е съществувала

ако любовта приживе
беше истина
нямаше
да има стихове

споделена
невъзможна
възможна
обича ме
не ме обича

все тая

обичах надявах се
на човеци цял живот

и умрях в самота духом
която отдавна
е повече от болест

и живях в самота
духом която отдавна
ме загроби жив и дишащ

все тая казваш
и си права

но и аз съм прав те
никога не се запитаха
не се възпротивиха не зовяха
не въстанаха и не крещяха
срещу най-суицидната истина
по-гробищна от лъжа

че тук няма
никой

че входът до моята
любов минава
през смъртта

че входът и към
твоята любов
минава оттам

че само оттатък
гробното ни кално
отвъд е възможна
не моя не твоя а
единствената
възможна
Любов

последна и първа
истина Любов

обичай ме сега
обичай ме
до отвъд поне

нататък
е само Любов

няма нужда
да разбираш нищо

обичай ме
преди гроба
да ме изведе

в абсолютната
вечната
светлата
споделената
и без лъжите
и без сълзите
щастливата
безкрайната

все тая

когато ще ме няма
е твърде късно
за отвъде

тук днес
този мрак
тази лудост

сега

 

IV

пролетта се довлече успешно и тоя път
слънчево е
сянката ми броди по безкрайните грозни улици

отдавна съм мъртъв и не зная кой и защо
написа за теб
всички тези поезии

 

V

и сияещия лунен град иззад който тъмнеят улиците на вселената
и ескадрилите от летящи към залеза хищни слова камикадзе
и стъкления крясък на счупено у нощния асфалт упование
и рухващите крепостни стени на обсадените ми спомени
и валсът на небесните двойки над града се в танц въртящи
и ръкописите надежда изсред кладата на слънцето политнали
и пясъчната ни заедност я вълни завличат в солените тъмни води

са доказателства че най-красивите и отчаяни версии
на любовта & поезията
неистово се нуждаят от самотата
за да съществуват

също като теб
също като мен

 

VI

обичам датираните прилежно стихове келяви същински порив чист
и зов към времето и хората да ги изхвърлят в бездна от забрава
обичам пишещите слабите си мисли с огромни виж ме букви

обичам оглушели рими дърво какво и прочие
обичам ритмите несмели куци прозите сакати

почитам безидейното струпване на думи по примитивни звукови връзки
нехващащи вниманието измислици мъртвородени изречения
и приличащи на разгромени полкове поеми
и безкрайните като товарни влакове празни фрази
заедно с несмислени описания на грязната гадна действителност

обичам тача и ценя натруфените като уродливи палячовци
досадно-смешни ала наперени като охлюви претенции за размишления
обичам тухлени романи епоси прашасали обичам ги много
стихове от кухи асонанси иронията от бетон обичам я

тълкуванията на поезия и контролът в школите отказващи младежите
от литературни приключения за вечни времена
строгостта на даскалите & конете с капаците им ги обичам
жаждата за път и на камилите в пустинята милея ги

живота също го обичам нещастен като счупен анжамбман не на
място пръкнал се внезапно го харесвам и него
така е дяволе позна обичам всичко

само не и любовта си
не и нея

нея
не

 

VII

смъртта ми даваше
всичко необходимо да пиша
докато не се появи ти

ще кажеш аз съм смъртта ти пиши
само мъртвите пишат поезия

умрях и изчезнах
докато не се появи ти

 

аргументи на неуспеха

не можах

провалих се в най-важното
провалих се в единственото
което имаше смисъл

не можах да обичам

провалих се в любовта
провалих се в грижата
провалих се пред теб

провалих се аз похотливеца
провалих се аз ревнивеца
провалих се аз наркомана
провалих се аз пияницата
провалих се аз гневливия
провалих се аз омразника
провалих се аз ленивия
провалих се аз безумния
провалих се аз фалшивия
провалих се аз горделивеца
провалих се аз недоверчивия
провалих се аз неприятеля
провалих се аз необичащия
провалих се аз суетливия
провалих се аз надменния
провалих се аз помрачения
провалих се аз пишещото нищо
провалих се в лакомията си
провалих се в нежността
провалих се в любовта
провалих се във вярата

провалих се аз завистника
провалих се аз грубиянина
провалих се аз тиранина
провалих се аз страхливеца
провалих се аз дето съм никой
провалих се аз в самотата си

не можах да обичам

провалих се в познанието
провалих се в доверието
провалих се в братолюбието
провалих се в пътя към теб
провалих се в пътя към себе си
провалих се в дързостта си
провалих се в страха си
провалих се в обичта си
провалих се в любовта си

провалих се пред брат
провалих се пред майка
провалих се пред баща
провалих се пред приятел
провалих се пред любовта
провалих се пред Бога

не можах

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Comments

comments