Румен Павлов – Маршали на калта

Животът минава и виждаме Бог на „онази честота, позната на чудовищата“. Историята на света е тъмна бездна, в която търсим образа в огледалото. Виждаме нейния отдалечаващ се към Апокалипсиса на дните ни керван в новите стихове на Румен Павлов.

Александър Арнаудов 

 

*
керванът пак минава
под прозореца ми
след толкова години
му научих маршрута

спира се под лекаря отсреща
който бе загубил дъщеря си
толкова отдавна
че само той си спомняше
жена му беше го напуснала
понеже караше го да забрави
а той не искаше
казваше му
мина много време
така ли ще живееш цял живот
и в тоя дух неща
като на филм
не спираше да го обсипва ден и нощ
горкият лекар
не случи на жена

керванът спира и под балкона
на три възрастни сестри
моми
обсебени една от друга
като трите цвята на знаме единни
три сестри един диван и маса
заключени отдавна в любовта си

после има няколко кутрета
на края на улицата
в началото на парка
от време на време някой им подхвърля
солета
горе долу са доволни
може повече си мислят

керванът пак минава под прозореца ми
а аз така и не разбрах
защо

 

*
зимна приказка
и зимен сън
снежанка
пепеляшка
тъмна бездна
да бъдеш принц
понякога е лесно
също да си ябълка
обувка
настрой се
според случая
според бездната
не можеш

 

Виждам

Виждам го в крайпътно огледало –
бор в нощта, с настръхнала кора,
пихтиести конци оплели му пуловер –
пазители на лятото,
маршали на калта;
намирам се в онази честота,
позната на чудовищата –
кръв и синева,
смях на инвалиди,
тягостен клавир, проникнал в парадокса
на различните очи,
лупинг между бузите,
в устата палачинки и медузи,
бял чаршаф ме пази от прахта
и от малкото космато пръстче на крака му;
късно забелязвам и чертите на машина –
едновременно амеба в чаша,
кост,
министър-председател, спящ на нощното ми шкафче,
полусурова глина;
алелуя –
виждам бог.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments