Десислава Славова – На колене пред тъмнината

Истината остава на колене пред тъмнината. Ръцете ни са пътища без изход, търсещи минало време. Миговете са вечност в новите стихове на Десислава Славова. 

Александър Арнаудов 

 

амнезия

най-доброто
се руши
всеки смисъл
е временна
загуба на
съзнанието
което отказва
да се превърне
в минало време

 

*
хората се
срещат
за да се
разделят
с ъгълчетата
на устните
вместо усмивка
получаваш
пряк достъп
до тайните
които ще
те превърнат
в свидетел
на сгромолясването
на шепа рани

 

*
дланите ти
чертаят
пътища
без изход
поредица
от страхове
стиснеш ли
по-силно
кокалчетата
на сърцето
ще зараснат
накриво

 

*
светваме лампите
и се гледаме
в очите
носим последиците
за онова
което се
осмеляваме
да чувстваме
само по тъмно
това което
не искаме
да кажем
ще го кажат
погледите
лампите угасват
и истината
е на колене
пред тъмнината

 

архитект на чужда душа

рухването
на моята

 

любовна история

пише се
с очи
които
отказват
да се срещнат
и с тела
които
отдавна
са сключили
брачен договор за
раздяла

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments