Ивелина Панушева – Аз съм никъде

Откровението търси изход в света ни. Ние сме никъде и сме излишни във времето. Знаем, че ни няма, докато търсим пътя към тялото си в новите стихове на Ивелина Панушева. 

Александър Арнаудов 

 

*
аз съм никъде
по средата на думата
винаги завършвам с многоточи…
недоизказана
неразбрана
запетайката
не е там за интонация
нито за лека почивка
не съм довършила
изречението си
не е просто синтаксис
точка не познавам
засега
не искам животът ми
да бъде съобщение
предпочитам въпроса
така поне ще се замислиш
и няма да избледнея
в нечие съзнание

 

откровението
евангелието на Йоан
целуна ме по бузата
Юда
беше в живота ми
и ме предаде
за една нощ
и откровението липсваше
Йоане
търся изход
намерих прошката
в друга целувка

 

*
аз съм ходещият призрак
по рафтовете ти с книги
аз съм онази недвижеща се
минута
на цифреблата на телефона ти
аз съм онази излишна
порция с торта
която майка ти оставя
всеки път когато кихнеш
се пада моята буква
аз съм ходещ призрак
в стаите на апартамента ти
и в съзнанието си
винаги ме усещаш
но знаеш че ме няма

 

*
морето е дълбоко
тъмносиньо кадифе
безброй сапфири
по дъното
давя се
а е толкова красиво
протягам ръка
северната звезда
ме вижда от океана
намирам пътя
обратно
към вкъщи
към теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments