Иванка Гичева – В такива дни

В такива дни…като всеки следващ и всеки бил преди, дни, нарисувани на лицата ни, се събират спомени, за да изплатят тъгата. Докато не спрем да разпознаваме и себе си. Тогава сме свободни да се сънуваме с криле, които ще ни издигнат отвъд. В такива дни…четете новите стихове на Иванка Гичева като спасение от величието на живота.

Ива Спиридонова

 

*
Момчетата, на които някога
преподавах литература –
днес
косят трева.
Не пишат есета.
В зеленото търсят себе си.
Ругаейки – оцеляват.
И помнят само Бай Ганьо.

 

Снежен човек
Вкочанен от студ
сънува
слънчеви зайчета.

 

*
Почти на изхода
лятото
драсва клечката
на прегорели треви и надежди.

 

*
когато спечеля достатъчно
ще изплатя тъгата си
и ще си тръгна

 

Каприз 24

Все е неделя.
Пети ден.
И вали.

Най-хубавото лошо време.

 

Нощен полет

„Човек съм на години, пък отскоро
по цяла нощ сънувам, че летя.“
Д. Дулев

Криле невидими
високо ме издигат.
Светът –
притихнал и далечен –
примигва уморен.

Устремени нагоре –
мислите ми
прескачат неволите.

А утрото препрочита Фройд.

 

*
Неочакван следобед
Часове наред сортираме спомени.
Всеки – вселена.
Пък ние – прашинки.
От най-дребните.

 

*
В такива дни мълчанието
е ресто.
От споделената радост.

 

*
в такива дни
дъждовните реки
поглъщат тишината
небесните откоси
се целуват с вятъра
а пък човеците – страхливо скрити някъде
се мислят за велики

 

*
в такива дни
съм непозната
даже за себе си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments