Диана Димитрова – Възкръсването се отлага

Възкръсването се отлага в ръцете на неверниците. Ако всяка написана дума се превръщаше в хляб, Иисус щеше да е безработен. Изпращаме мъртъвците в новите стихове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

 

*
ако можеше всяка написана дума да се превръща в хляб
и всяка сълза във вино
всички щяха да са поети
а Исус безработен пройдоха
в едно утопично бъдеще
сега
гладът е чудовище
вярата вещица
а ти си просто статист

 

*
пети април е ден за умиране
golden brown във вените
пети април е ден за обичане
зависимост
в която се вричам

 

*
просяк пред църквата
наркоман
свръхдоза вяра
служебно погребение
/к/рай

 

*
плачещи върби
в ръце на неверници
възкръсването се отлага

 

*
малката църква в планинското селце
където съм кръщавана тихомълком
сега приема само мъртъвци
стените са варосани
очукани
паянтови
досущ като ръцете на свещеника
и грохнал като тях
е входът към небесното
дори и кръстът ми изглежда изморен
посреща смърти всеки ден
а някога в коритото за кръщенета
се къпеше с децата
чийто плач е толкова различен
от този при изпращането на мъртвеца

 

*
момина сълза
върху сухата пръст
дъждът й е любовник
април е сводник
а аз страничен наблюдател

 

*
в гълъбарника нямаше гълъби
а само червено диванче
вити стълби до него
студенти
клозетна поезия
”зла е съдбата на малките дяволи малките винаги жертва са давали малките плащат за всички беди, затова ако си дявол, голям бъди!”
в гълъбарника нямаше гълъби
а дяволи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments