Веска Георгиева – Удавяне

Давим се в облаците, пътуващи в небето към вечността. Времето върви след нас и не знае къде отиваме, и че няма да се върнем. Представяме ви новите стихове на Веска Георгиева, заплетени в молитви, с ръце протегнати към любимите неща в края на света, бушуващ като тъмна пролет на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Извикано

Побелях от старание
да се оглеждам
в горещината
на времето
югът се е пристрастил
към мен –
красив е дъхът
на сладостта
на мигове
отвътре
усещам
че съм силна
но силата ми
бяга
в измеренията
на живота
заплетох се
в молитвите
с ръце протегнати
към любимите неща
все някоя нощ
и ти си обикнал –
всеки някого
обича.

 

*
вървя
по правия път
който въобще
е възможен
с двете си
съдби
едната пиша
другата
държа
на ум –
моето превъзходство
пред времето
след мен върви
и нищичко
за мен не знае

 

*
хванали са мъх
любимите ми
неща –
твърде дълго
са попивали влагата
на моето безпокойство
на сутринта ме намериха
мъртва
като изсъхнало цвете
върху сухата земя
с поглед
умоляващ
това да е сън
вечерта се облече
в рокля
приемаща цвета
на бяла луна

 

облаците
плуващи
като бели лебеди
в синьото
езеро
на небето
не са нищо друго
освен
тишината
в
изящната ѝ форма
която освобождава
полъха
на мига

 

*
ти си ловецът
аз съм жертвата
която не можа да спасиш
от удавяне в очите ти

 

*
светнах
лампата в мен
за да влезеш
на светло
в сърцето ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments