Велислава Кандова – Ние сме мъртви

Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в спомените на хората с най-новите стихове на Велислава Кандова – в апокалиптичното сърце на списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

Софийска пролет

пъпките на кестените
ще избухнат след няколко мига
синигерите се щурат
сред голите клони
Витоша блести в снежни
прегръдки
газят щръкнали треви
издраскани коли
найлони и фасове се гонят досущ
влюбени деца
бетонните блокове отлюспват
лист по лист
изпечени мазилки падат на земята
като умрели розови листенца
лъсва бетонът
ухае на прах
и на цъфнали джанки
хиляди мартеници
махат
и нито един некролог

 

„Пеперудите нямат душа“

Пеперудите нямат душа.
Летят яхнали слънчевите лъчи,
докосват цветята с крачката си.
Люлеят се в бели лодки,
политнал цвят от дърветата –
дъжд, драгоценен дар
от земята за небето.
Целуват жълтите тичинки.
Ние с теб докосваме пръсти,
плъзваме показалци по розовите,
гладки като раковина нокти,
гледаме се.
Залепяме уши върху гърдите си.
Аз чувам твоето сърце,
ти тичаш по моето.
И докато се смеем като деца
изгубили ум, рушащи реалности,
ирисите ни попиват слънчевите целувки,
с тях и пеперудите.
Веднъж влезли, те пъплят
с леки крила все по-навътре,
пеперудите се хранят с любовта
изяждайки душите ни.
А след тях
ние сме
мъртви.

 

обяснение

не мога без теб
като куче без стопанин съм
чувствам се изгубена

 

Селска утрин

сънен щъркел
с клечки в клюна
приглажда гнездо
мокра каменна черква
с ръждива порта
посреща тишината
гълъби спят на кръста
вишна подръпва засрамено
розовите си поли
читалището е ремонтирано
с европейски пари
училището продънено
зее
дворчето заринато
с хорски отпадъци
наместо
с детски
глави

 

Нар

отвори ме
с пръсти
като презрял нар
разкъса кожата ми
попи с утни кръвта
от зърната
блестящи рубини
преглътна ме
разпиля ме
по масата
усмихна се
и отмина
съмна се
оставям
червени петна
в паметта
ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments