Рада Асенова – Лунички

Представяме ви дебютната публикация на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Рада Асенова. Авторката представя себе си по следния начин: „Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от време ми се наложи вместо думи да пиша цифри. Така завихрена от хаоса на дните, се опитвах да го вкарам в някакъв ред. Докато не разбрах, че той е прекрасно нещо, когато не го подреждаш, а го изтанцуваш – така някак всичко си следва, когато му дойде момента. И че бялата лястовичка не е някъде там на някаква жица, а всички я носим в душите си, просто понякога я приспиваме дълбоко и не й обръщаме внимание. Сега продължавам да пиша цифри – счетоводител съм, но вече пиша и стихове и така съм цяла. Вярвам, че винаги е време да сбъднеш мечтите си. Публикувам на страницата на НАСП и в Е-същност, участвала съм в четения на ОПС – там всъщност появих себе си като автор преди две години.“ Успех и на добър час!

 

Свещ

Тази нощ запалих свещ
на прозореца
в стаята, където
изгаряше в пламъка
на косите ми,
където се давех
в прилива на ръцете ти.
И аз бях ти,
а ти бе аз.
Казват: „Светлината
показва на изгубилите се
пътя към дома.“

 

Лунички

Потрепващи
устните ти се опитват
да изпият
луничките
по тялото ми.
Бавно,
омайно
една по една
Наслаждават се
От онази първата
в бръчицата на окото ми
пътуват
сънуват
горят
И когато накрая
стигнат до онази
на върха на пръстите с ягодов цвят
са събрали толкова
луничкова светлина, че…

Това ти ли си?
Целият лъчиш!

 

*
Като малко момиченце,
седящо на прага на баба,
аз късам листенца от сърцето си:
„Обича ме“
„Не ме обича“
„Обича ме“
„Не ме обича“
„Обича ме“ –
бях се разпаднала
предложи ми рамо,
на което да се събера!

И когато накрая откъснах
всички раздиращи съмнения
и всички разтърсващи еуфории
остана само чистото
незаменимо усещане,
че аз съм ти
и ти си аз
и ние сме едно.
Всичко друго е суета.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments