Марио Стоев-Анхело – Томина неделя

На края на Светлата седмица едни посрещат на пълния площад Папата, а за други в уединение и самота е Томина неделя и това е най-истинската феноменологична редукция на сърцето, защото ражда любов и вяра. Представяме ви най-новите стихове на поета от гр. Ботевград – Марио Стоев-Анхело в яростния пролетен брой на списание „Нова асоциална поезия“.

 

редукция

следобед
кафе с мляко
страници
подмостие
пръсти пипат
в нищото
мислите
Пан се усмихва лукав
в ъгъла
намигаме си
обличам се

 

иде ми да бия камбани
да гризя скалите
да хапя с последният си зъб
и да скъсам чаршафа
на който съм заченат
и ако намеря пъпната си връв
да си оплета въже от нея
и да се обеся

 

Томина неделя

Папа и пълен площад
с папагали

дето и в рана да бръкнат

ще си мислят
че е дупе

 

изгорелите въглени

в душата
те пишат

 

начин

превръщай живите лъжи
в спомени

 

пакет стар тютюн
горещо кафе
един нов ден
отбелязвам
с чавка
и кръгче дим

 

бездумица
малоумница
полудневница
полунощница
дива безсъница
черни луни обесени
много слънца блеснали
като морни очи невестини
взел съм си шапката и тоягата
тръгвам натам
стигат ми толкоз предвестници

 

суха мастилничка
сипах и малко ракия
натопих перодръжката
тя прописа

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments