Людмила Петрова – Спасение

Живеем бутафорно, като на кино, но мокрите стихове, стичащи се от страните ни, сред 2019 години фонтани от неверие, са нашето спасение. Корабът е управляван от татуирани прасета, но ещё не вечер и е близо възкресението на водната пустиня – в най-новите стихове на Людмила Петрова.

 

Като на кино

Бутафорно е далечното ни плаване,
защото корабът е управляван
от татуирани прасета,
които се хранят с гурме.
Светът ни се разпада.
Лепим го с тиксо.

 

Възкръсна

Пещера, плащеница,
трънен венец…
Фонтани от неверие – 2019 години.

 

Спасение

Мокър стих
избърса бузата
на поета.

 

Безсмъртие

Сълзите напояват
вечността
с милост.

 

Вдъхновение

Запалих облаците.
Изгоряха в мислите ми.
Там вече не вали.
Енергията на огъня
ме поддържа жива.
Само понякога въглени
капят в очите
и на екрана.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments