Ася Палева – Причастие

Сами се сътворихме от нищото. Слънцето се промъква тайно в очите ни, докато се давим в тях. Духът ни става гълъб, който свежда очи за причастие в новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Път, крачка, дъх,
знак за ‘Внимание’.
Внезапен страх
от неизвестното
галопира в кръвта.
Пътувам
към живота си
от бъдещето и
моля се, не
спирам да се моля
да срещна отново
хората, които
съм обичала
и ще обичам.

 

*
Като прах
върху стара
лавица
е залепнал
страха,
че обичта ни
ще остане
без бъдеще.
Ще търсим
доказателствата
след смъртта.

 

*
Вейка от
маслина
е обещанието
Ти.
Минавам
под светата
плащаница,
а духът ми
става
гълъб,
кротко
свел очи
за причастие.

 

*
Сълзата
ми е капка
в мрежата
на паяк.
Изглежда
като бисер
върху изящно
изплетена
паяжина
от сложни
отношения,
които
сами
сътворихме
от нищото.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments