Атанас Петров – Геометрия

Всичко в живота е толкова сбъркано, толкова тегаво и пулсиращо като сърце, търсещо надеждата в най-новите стихове на поета Атанас Петров от гр. Русе.

 

Въздишка

Вечерта –

самотница бледа

с бледа луна
рисува в небето нежен светлик.
Притъмнява небето и спуска тъма.
Призрак неземен…
Нощ е!
И тръгвам след лунната сянка,
твоята сянка,
и ми е толкова сбъркано,

толкова тегаво….

 

Геометрия

Днес те потърсих.
Беше в пространството между мислите
и светлината на неона
/ толкова тихо е в душата ми, толкова тихо /.
Едни мъркащи котета са моите мисли,
смирени и благородни господарки на чувствата.
Толкова – колкото, и се радвам, че те има
в това безумно пространство от реалност и чувства.

Потърсих те шаблонно
в тази неясна геометрична прогресия,
объркана в забравени теореми,
в криви линии размазани по чертежа.
Рисунка е животът ми – хартия
с чертеж от криви и прави преплетени,
изтеглени от това кипящо мастило на времето,
и толкова объркани в годините.
Мечтите нямат възраст.
Любовта няма възраст.
Доказателство.

 

Импресия

…градината, в която думи полетяха
и зазвъняха в песента на пеперудите.
Трептяха им крилата и вятърът понесе
тъжната им песен, и заслушан на реката
ромолът заглъхна, слънцето извеза
сенки по тревата и застина в синевата
прехласнато по стихове и песни…

 

Залез

Вечер гасне уморена и тиха
тръпнеща в пролет, отърсваща зима…

Умира в лъчите на плахото слънце
и търси закрила в залез залисана.

Протягам ръце и се опитвам да хвана
лъчите на слънцето – света да обърна.

Тръпна за пролет, зима проклинам
и на залеза скромен сричам и, тихо се моля.

Спри се, нещастник, нека си вечност.
Красота и надежда на теб са обречени.

Гаснем отново в залез проклетник –
аз, вечерта и стихът ми – търсач на надежда

 

Бяла пролет

Не искам да съм вопъл тих –
на смирението тъжна песен.
И безразсъдството ми да е смехът
на изненадана от зима есен.

Разплакана със сълзи-листа
пожълтели и гниещи в кафяво.
Прегърнали твърдта, целунали земя
и мечтаещи за пролет бяла.

Моят вопъл тих
на смирението ми тъжна песен.
Тъжна пролет в тъжен стих.
на човек загубил се в надежди…..

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments