Кристиан Илиев – Разрези

Когато небето е розово има винаги гръмотевична буря и мирише на охлюви, глад, апокалипсис и кръв. Предлагаме ви първата публикация за 2019 г. на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на младият поет и студент от НАТФИЗ – Кристиан Илиев.

 

гръмотевици

когато небето е розово
и мирише на охлюви
съм влюбен в теб
целувам те с погледа си
порязан от слънцето
и те търся

 

разрези

преминавам през луната ти
всеки месец
гладен съм и търся храна там
страх ме е
че гладът ще ме погълне
и ще я разрежа
само за себе си

 

в метрото
пътувам
на път
се спъвам
падам
давя се
умирам
възкръсвам
заспивам
да се родя
и се раждам

 

*
покори ме
като връх на планина
стъпчи ме
като охлюв в дъжда
минаващ по пътя ти

погледни ме и
ми докажи
че не те обичам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments