Теодор Конакчиев – Поливаме цветята дори и след смъртта им

Поезия от тед конакчиев, една многострадална геновева, мръсна котка, принц на нечистоплътните, епилептичен пристъп, ситком без актьори, a person, a work in progress. Авторът е музикант към Amek Collective и студент 4ти курс Английска Филология в СУ. Дебютна публикация на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър час!

 

*
поливаме цветята
дори и след смъртта им,
очи затворени,
крещящи ничии имена

 

*
аз, пазя
значка, спомен,
минаващ момент,
продължен ад инфинитум
в мрамор или сребро

гордостта за мен е мръсна дума
но гордея се с момента

 

*
нощем извършвам опити за операции
да свържа частите си несъвместни
в красиви, или не, фигури и цветове

 

*
има гръд,
от плът, от чекмеджета
със снимки на кълнове
издаващи се от океана към сушата
където някъде беше
преди
когато беше млад
преди
да знаеш какво е надежда, жажда, или желание
преди
да бъдеш където искаш

сушата
под краката ти
под плътта ти
където се образува

гордост и пустошта
изяждащи миналото
пустошта,
в която тези кълнове
ще изградят
гората на бъдещето ти
извисена
над пепелта на
счупените части и разкъсани парчета
от това което остава зад теб
в която ще
прилагаш
всичко научено от миналото
и растеш
без него

 

*
сърцето ми изгаряне втора степен
на китката на ръката ти
запомням те не с песен
а с гънките на бедрата ти

 

*
пронизителните бистри очи
как забиват се във мен
бясно, жестоко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments