Айше Рубева – Курбан

Айше Рубева е родена в град Стара Загора. Завършва специалностите
„Българска филология“ и „История“ в Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“, и „Предучилищна и Начална училищна
педагогика“ в Тракийски университет. Живее и работи като учител в
начален етап в с. Ябланово, общ. Котел. Нейни творби са публикувани в
различни международни издания, както печатни, така и електронни,
присъстват в няколко антологии, преведени са на турски, английски и
италиански език. През 2017г. заедно с Елица Попова превежда
стихосбирката „24 часа в живота на едно водно конче“ от перуанския поет
Нилтон Сантяго, издателство „Скалино“. Превежда от турски и испански
език. Автор е на литературно-критични статии. През 2016 г. е номинирана
в конкурса за стихотворения в посветения на Пенчо Славейков раздел от
литературната награда „Алда Мерини“. През 2019г. излиза стихосбирката
„Фрактали на генезиса“ издателство „Авангард принт“.

 

Генезис II

Там откъдето идва слънцето
знанието е страдание,
а страданието ражда митове,
които дори Синай не може да разгадае,
въпреки познанието скрито в скатовете му.
От страх и заблуда загубихме мъдростта,
земята скри пътищата си,
оттогава вървим без посока,
въртим се и чакаме небето
да ни помогне
и земята да ни приеме.

 

Страх

И който се бои, той ще учи.
Коран, Сура Ал Аля

Страхът от жертва ни превръща в палач,
а плячката в ловец.
Кой е прав и кой е крив?
Сякаш сме в картина на Бош,
а истината е, че ние сме тези, които горим
и тези, които изгаряме другите.
Огънят не пречиства,
огънят преражда
и ни превръща в чисто вино.
Трябва да изберем пътя
водещ към съвършенството
или към себе си.

 

Курбан

Синевата винаги ме е обичала.
Погледна ли към небето
забравям Него,
забравям себе си,
всичко –
остава желанието за полет,
но познанието не ни дава да летим,
защото небето е на птиците,
а за нас е земята.
Оттук до Него
строим пътища от кръв,
да Го омилостивим,
да Му покажем любовта си,
смирението си.
Раздаваме на бедните
с надеждата Той нас да дари
даваме,
искаме,
взимаме
Той от какво има нужда не знам,
невежа съм,
страх ме е,
не смея да Го питам,
но аз искам синева
Bismillahirrahmanirrahım
касапино, прочети молитвата
и пролей кръвта на Курбана
да нахраним бедните,
да родим надежда –
на мен оставете синевата.

 

Врагът

Ако търсиш враг, лесно ще го намериш,
но колкото и да търсиш, трудно ще намериш приятел.

Али ибн Аби Талиб

Целостта изисква
ум
сърце,
душа,
да вървят по един и същи път,
но ръцете ми жадуват за кръв и отмъщение.
Сякаш се храня със зло.
Танцувам около сабята си,
около себе си,
около земята.
От дясната ми ръка се стича кръв,
която земята не попива
и тя се превръща в мина
готова да разкъса дори и Него.
– Вода, дайте вода!
– Водата е за жадния, чуй Вселената.

 

Истината

Божията сила в немощ
се показва съвършена.

„Завет“ Св. Иван Рилски

Вярваме, че Истината е в нас
дори, че се раждаме с Нея,
засяваме нивите си с Нея,
пеем, въртим се,
смъртта побеждаваме,
крием се,
крием и Нея.
Това ли е пътят към съвършенството не знам.
Пламъците на свещите
поглъщат молитвите ми,
но не ми дават отговори.
Въртя се в самах,
ала не Го достигам
и съм твърде далеч от себе си.
Струните на моя саз
не се подчиняват на пръстите ми,
защото не успявам да Му се отдам.

 

Любов

Какво е любовта?
Не ще научиш никога,
докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

Мевляна

От дома на Слънцето дойдох като лъч светлина
и потекох като буйна река.
Помътнях след това –
страх от светлина ме порази
и в тъмнина се стаих,
потърсих утеха в греха.
Водата ме повлече
през гъсти гори
и бурни морета,
скрих греха в утробата си,
за да родя слънца,
за да бъда небе,
за да бъда луна
и всичко да бъда.
Възлюбих смъртта като ново начало,
като невруз възкръснах,
да се намеря
и да потека отново като сноп светлина.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments