Антоанета Палева-Зафирова – Пропасти

Очите ни са пълни с пропасти, в които сами се хвърляме. Нямаме излишна свобода, когато тишината е състояние на духа. Само часовникът помни, че сме тук и че ни има в новите стихове на Антоанета Палева-Зафирова. 

Александър Арнаудов

 

*
В сърцето ти дрънчат окови,
но аз не съм надзирател,
нямам излишна свобода,
която да отключа за теб,
просто непозната с добър слух.

 

*
Търсиш утеха в копринената ми кожа,
в извивките й криеш себе си,
страхувайки се.
Но любовта често е мълчалива,
а аз я чета по себе си.

 

*
Тишината е състояние на духа,
безветрие,
пространство без любов,
без мисли,
само часовникът напомня,
че съм тук и ме има.

 

*
Има хиляди пропасти
в зеленото на очите ти,
неудачниците сами се
хвърлят в тях.
С мисъл за ново начало
слагат край.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments