Ивайло Мерджанов – Ангели на капитала

Историята, поезията, животът и светът са глупости – след любовта не остава абсолютно нищо. Нова асоциална поезия честити Празника на труда на унижените и оскърбените с Ангелите на капитала на апокалиптичния фронтмен на ъндърграунда по света и у нас – Ивайло Мерджанов.

 

дървото

хората серяха
и замисляха революция

отсякоха
дървото за хартия

половината от него се превърна
в бунтовнически прокламации
другата половина стана
луксозен гъз папир

революцията свърши
говната отплуваха
отминаха години

забрава & история
покри всичко

старият пън
понякога плачеше
сам в нощта

след много години
нови хора серяха
пишеха поезия
трябваше им
революция

и един ден
потърсиха

дърво
за хартия

 

кандидат за вехтия бардак на историята

мислиш си ще остане
нещо след мен стихове
глупости но след любовта
не остава абсолютно нищо

 

виновникът за всички беди

сърцето ми е опасен див звяр в клетката на гърдите ми
сърцето ми е топка с която играят мач дяволи
сърцето ми е аметистова пустиня с призраци поселена
сърцето ми е черен айсберг плуващ в мрака тихо
сърцето ми избира винаги нищото на безнадеждната любов
сърцето ми е незнайна земя и угар в пламъци
сърцето ми е касапницата при вердюн и марна ипер
сърцето ми е буца пръст и чува зовът на смъртта
сърцето ми е ангел отдавна готов да отлети в своя дом

 

вечната валута на сърцето

/трай си…, ако не искаш валутата ти да изгърми

Йосиф Сталин/

сърцето ми печата
ли печата фалшиви пари
наричам ги стихове ти четеш
умиляваш се понякога сълза
капва върху купюрите
размазва лика ми

 

само приятели

нали уж бяхме само приятели
направих благороден жест
няма значение казах
че спиш с други

естествено
докато тя чукаше други
започнах да се побърквам

съжалих
за благородството

любовта е война без женевски конвенции
каквито впрочем и войната
никога не е спазвала

загубих съня си
сънувам кошмари
завиждам и виждам
как я лижат разни
te quiero puta

мъчително е да си благороден идиот
но ревността е още по-гадна и разрушителна

не те ебе за мен зная го
нямам друг ход

това ми е
петото самоубийство

а всъщност
успях от първия опит
и отдавна ме няма в играта

 

смъртта на белоснежната зима

когато зимата умира и изтлява
никой не забелязва агонията и смъртта й
никой не вижда стъпканите й ледени криле
в калта на разлигавената пролет
аз зная – така забравата ще целуне и мен
пред стъкления лик на страхливците

 

велики сте но

ако животът по принцип няма смисъл
представи си какво остава
за поезията събрала в себе си есенцията му

по-младите и по-хитрите се усещат навреме
спират с поезията кротват се или карат на изпарения
стават имена рекламни послания които продават

за останалите остава гроб и при добър зар
на съдбата посмъртна слава която не ги топли
защото вече ги няма сякаш не ги е имало

тия които драпат към славата приживе
също не са за завиждане понеже те

са просто ухилени мъртъвци

 

избранник на боговете

глътката светлина дето я поемаш
е лопатата с която забравата
ще те зарие завинаги
затова не отлагай днешният стих
и вчерашната лудост за утре

 

чистота за думите кал в душите

цял живот водиш
битка за чистата поезия
режеш хората за една дума
а всъщност
искаш да продълбаеш
къртичина с кура си

 

грешка на растежа 

аз не съм автор кучко
друг ми пише стиховете
друг ми живее живота
друг обира парсата
друг умира вместо мен

 

сметка ли ми държиш

не. моля те да извадиш ножа
забит в окото ми от любовта
и да пробваш с удар в сърцето

 

обещание

слънцето е Божи
траур над планетата
пред светлината
която ни чака

 

ангели на капитала

толкова много хубави хора
любовта ги пропиля всичките
самотата ги профука на вятъра
алкохола ги остави жадни до края
капитала ги превърна в скотове
жертвите изчезнаха без следа
ония не спират да се смеят

 

за целия бг псевдопоетски успешен продукт
издадох книга поклонете се & някой кинт отгоре

сглабяй схемата сложи някой лев
излъжи ни с реклама скапани стихове
кажа ми че от тиража не останаха бройки
платена публикация поезия за кинти успешен
брътвеж прах за пране сапуни шамандурата ти
е продукт на духа ли а брандираното нищо
successful marketing знаеш че не си поет
изгрей звезда и ти зад гъза на луната
сложи някой лев сглабяй схемата

 

незавършилите

никой не е завършил
нито любов нито истина
но писателите
блъфират по-умело

 

viva la revolucion

революцията продължава
до мига в който изоставиш
първия човек който те обича
в името на общото щастие

 

to be continued…

за цял живот усилия
от книгата на любовта си
успяваме да напишем
няколко уводни думи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments