Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с чиято апокалиптична поезия завършва юбилейният 20 брой на едноименното електронно списание.
естествен подбор
за да поберем кръвта
в небето
се раждаме с очи
ангелите ни обичат повече
когато умираме
продължение
птиците свалят болката
от крилата си
и звездите зашиват нощта
за очите на живите
мъглата ръждясва в ръцете ни
и се разпада светлина
смъртта е сигурна
цветята растат
като рани по тялото на небето
кръвта спира –
слънце забравено от тишината
времето се разпада
като Бог станал човек
живот
светът е три морета
две от тях са очи
последното не оцеля
глад
падаш на колене
пред слънцето
падаш като пепел
от цигара
зениците се разпадат
като облаци в буря
небе
телата изгарят
и гаснат като слънце
извиращо от стените
ограждащи птиците
сънувам света
като затвор в който ме няма
небето плаче с твоя глас
нося кожата ти
като слънце
сълзи
когато кървя от очите ти
падам като сянка
докато се опитвам да стигна небето
вървя към дъното
и настигам времето
останало след нас
краят се ражда с нас
като сянка
и крие децата си
в утробата на света
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
