Бъдещето е минало свършено време и винаги закъсняваме за настоящето. Простратнството се огъва в мислите ни, за да се превърне в думи. Умираме в мълчание в новата публикация на Диана Димитрова.
Александър Арнаудов
някога един доцент по психология ми каза че съм средата на средата
но не уточни на хляба или на ножа
наполовина пълната чаша
с полуизпразнено съдържание
или екватора
минаващ точно през сърцето ти
все още не знам защо съм тук
в средата на пустинята
търсейки оазис
но не мога да си отговоря
едната ми половина винаги пита
а другата все мълчи
*
I think I’m dumb
or maybe just happy
след двадесет и пет години скитане
все още съм на магистралата на живота
вече нямам мотор
не пътувам и на стоп
през това време кърт кобейн умря
няколко приятели
познати
дядо
родиха се две прекрасни деца
но себе си не намерих тук
малкото ми парченце душа не е от пъзела в тази кутия
но друг свят е /не/възможен
ловувам залези
и падам мъртва в битките за изгревите
всяка сутрин
сърце на пеперуда
с душа на сова
добър вечер
*
пространството се огъва под напора на мислите ти
и чака точното време за да ги превърне в думи
но времето не съществува
а думите са малки минотавърчета
но отвъд
има едно измерение с водопади
в което да се удавим
и после като призраци преди зазоряване
да плашим времето
думите
и поети – самотници
*
бъдещето е минало свършено време
абортирало хиляди часовници
а ти
ти винаги закъсняваш за настоящето
*
леки жени и кестени
се търкалят по девствени булеварди
бели коне пият самотата на абдикирали принцове
*
в тъмното студено себеотрицание
светлината е абстрактно понятие
написано е преди стотици години от някой философ
умрял в неразбиране
в тъмното студено себеотрицание
единствено дебелите книги сътворяват светлината
горейки
равни сме само пред прага на бездната
за части от секундата
после се делим на трупове и оцелели
*
лабиринтът има само един верен изход
животът също
/не/изговорените и /не/изписани думи са виртуалната ти реалност
в която си мислиш че можеш да живееш вечно
но животоубежища няма
кръвта е истинска
и безсмъртна е само смъртта
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
