Людмила Дукова – Безвремие

Времето се дави в библейския потоп на ежедневието. Излитаме от пътя си и душата се свива. Търсим съдбата си в новите стихове на Людмила Дукова. 

Александър Арнаудов

 

Разлика

нанадолнището
както и нанагорнището
е профил на пътя

само дето
спънеш ли се по нанадолнището
литваш

 

*
душата ми се сви
до размера на пета
отъня
отесня
даже отчаянието
стана широко за нея
от босотията загрубя

душата ми стана пета
ахилесова

 

*
минута след като си бързал
ти пушиш вкусно
все така на входа

поглеждам от трамвая
мръдвам устни
и…

о, извинявай
нищо съдбоносно

 

*
Времето лекува
Мъдрост

следващото
не измества предишното

навиците и задълженията лекуват

само че те не са времето
а безвремие

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments