Не зараства тревата под телата ни и се рее в птиците. Отвъд е на вик разстояние в най-новите стихове на Мариета Милева-Чони, която наскоро издаде втората си книга с поезия – „Дива Череша“. Успех и на добър час!
*
Не зараства тревата.
Под телата ни.
В птиците се рее.
*
Между утробата на майката.
И утробата на земята.
Само вик разстояние.
*
Имам още време.
Да тичам боса.
След детето в мен.
*
Окото ми.
Славей.
Пее когато обича.
*
Откъснах кокиче.
И го посадих в мен.
Пролетта дойде.
*
Аз съм четирите ъгъла.
На твоята стая.
Ти си леглото в мен.
*
С клечките кибрит.
Се топлихме до вчера.
В кутийката остана само празен въздух.
*
Онази с косата.
Отряза.
Приятел от мен.
*
Сутринта ме събуди.
С онези пръсти.
С които цяла нощ дишаше в мен.
*
Глутница около мен.
Вълци в овчи кожи.
На мъже.
*
Дивото зове.
Опитомените зайци.
Дъвчат дрожди.
*
В черно и бяло.
Сватба и погребение.
Живот по Лагерфелд.
*
Поет до поета.
Пишат.
Един срещу друг.
*
С тела.
Забърсахме праха.
На мислите.
*
Първото, което ще направя
когато отида горе – да целуна Бог
да му благодаря, че ме целуна
тук, на земята…
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
