Павел Веселинов – Холивуд

Светът е дискотека, в която заедно танцуват мъртви и измислени, а сърцето е изстрел от незаредено оръжие – право в слепоочието на живота. С удоволствие ви представяме новата публикация на поета Павел Веселинов, между две реклами на Апокалипсиса, на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Този град привлича като
проститутка с огромни, силиконови цици,
застанала на пътят ти,
точно за отбивката за Никъде.

Този град привлича подобно на мушмул
със сладката гнилост на греха.
Капаните, в края на слепите улици,
мамят души – мухи еднодневки,
със сладък вагинален секрет,
после росянката листи затваря,
пуска храносмилателните сокове,
това, което остава – хербарий
излиза и се запътва към пустите докове.
Този град е капан,
сводник надупчен от общи игли,
от сифилис и от екстази,
и пролетният мъх по земята
е ендорфини, просто синтетика,
та преживял студът на отчуждението,
да оцелееш и в адските жеги,
когато вездесъщата чалга смърди.
Градът не е театър,
градът е дискотека,
заедно танцуват мъртви и измислени,
нещо пак празнуват, смеят се неискрено,
след такова веселие фасове остават
и парчета от сърца.

 

*
Докато чаках влака,
на разрушената гара,
ми стана някак студено,
направих си завет от вестници,
от стар кашон
(вавилонската) кула от думи,
стана моят дом.
Докато чаках влака,
и гледах как хората щъкат,
около разрушената сграда,
си купих кафе,
парите ми свършиха
и се хванах на работа.
Лепях некролози,
тук-там и реклами
и разписания на влаковете
по другите гари.
Докато чаках в нощта,
на неосветената гара,
ми стана някак самотно,
и младо момиче, за 20 лева,
малко светлинка ми докара.
Докато чаках влака,
лепейки обяви за обич,
на разрушената гара,
срещнах Ирена,
която преписваше
обяви за работа.
Докато чакахме двама,
на старата гара,
Ирена ми рече:
Господ е малко дете,
и си играе на влакчета.

 

Внезапни сравнения

Проститутка, пред билборда,
рекламиращ почивка на Карибите –
две различни обещания за (несъществуващият)
рай.
Просякиня, пред витрината на луксозен магазин,
като евтина рекламна притурка.
И внезапни сравнения,
в събота следобед,
като изстрел от уж незаредено оръжие.

 

Знаци от неразбираемо послание

Всичко е свързано:
минало с бъдеще,
цената на тока
с потъването на Атлантида,
нашествието на скакалци
с походите на Атила,
с катакомбите под Рим,
които пък са свързани с парижките,
с пътят на коприната,
невидимият танц на електроните
на инките със календара,
със свещенното кипу,
на влъхвите със трите дара.
Всичко е свързано.
Думите разделят
това, което науките не могат,
поставят илюзорни граници –
вчера бил си съд,
днес си вино,
а утре – сънят на някой пияница.
Всички букви сме,
тухли, формули и знаци
от голяма нечетлива страница.

 

Холивуд

Додрапах
Успях.
Това е всичко, за което се борих.
Аз съм оня герой,
с яките реплики,
между двете реклами.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments