Небето е крило на ангел. Пишем мислите си с мълчания в тишината. Влюбени сме в тъгата в най-новите стихове на Лили Спасова.
Александър Арнаудов
синьото сирене
е горчиво като теб
а го обичам
и лудо съм влюбена
в него
не в теб
предпочитам го с грозде
бяло като гърди на девица
може натюр
синьо
горчи
на небцето
като
любов в която липсата
е диагноза
без особености
рисувам коне
мислено
небето е крило на ангел
тишината
следобед
е голото тяло на нимфа
лист
(не)написан
с мълчания
*
Хера бясна
Зевс гръмотевично влюбен
не в нея
намига на простосмъртната
и избожда очите ѝ
*
искам да ти кажа че си пълна скръб
с голямо „С”
ако ме разбираш
правилно
но въпреки тъгата ти
си толкова красиво завладяващ
че сега
съм
влюбена
в
тъга
*
усмихвам се
и ставам
Алиса
От
страната
на
Оз
жасминов чай
и
смях
върху билото на планината
лягат
деца играят вън
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
