Небето се учи да се смалява и да праща гръмотевици. Пролетта търси места за мътене. В търсене на метафора откриваме живота си в новите стихове на Христина Панджаридис.
Александър Арнаудов
В търсене на метафора
В търсене на метафора
открих,
че на десет минути от нас
има парк
с двеста и осем рози
и мостче.
В търсене на метафора
в библиотеката
попитах
къде е поезията.
В търсене на метафора
забравих за обяда
и децата откриха сладостта
на хляба и маслото.
В търсене на метафора
слязох на спирка,
където ме заговори мъж
с дълъг шлифер.
Приличаше
на столетник,
на луд,
на избягал от гробище.
“Пролетта е стара мома!”,
ми каза
и спря едно такси.
В търсене на метафора.
*
двойка патици
пролетта търси места
за мътене
Берачка на каквото има
Между лехата с ягоди
тя бере рими
почиства ги от метафори
мие ги с приятелска критика
пръстта лакира ноктите
майка ѝ приготвя бурканите
огънят в двора мърмори
децата изяждат първо
компотите от ягоди
стиховете ги рецитира
на заспиване
под лехата с обрани плодове
Училище
Небето се учи
да праща гръмотевици
и да ме гони в къщата
с буци силен дъжд.
Небето се учи
да прави синьо
в сто и една разцветки
и пак някога не улучва…
Небето се учи
да ме смалява,
смалява…
докато заприличам
на синчец.
*
безсмъртие
пребоядисват църквата
с надпис лето 1768
*
пролетен вятър
момичето пуска да отлетят
луничките
Целувки
Изпращам ти толкова целувки,
колкото звезди има на небето, каза ми ти.
Излязох навън и погледнах.
С очила и без очила –
преброих само три звезди.
Какъв скъперник, си помислих
… или пък е уморен
от предишното ни целуване…
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
