Бил Ка – Ще те убивам всеки път

Преди да се родим в следващия си живот прегръщаме смъртта. Няма спасители за мъртвото вълнение на душата. Намираме остатъци от лято в новите стихове на Бил Ка.

Александър Арнаудов 

 

*
в един ден
може и да е рожден
а може да е вечер
гледаш през прозореца
а може и през терасата
може да вали
може и да не вали
студен или топъл
дъжд
а може и сняг
и не плачеш
но може и да плачеш

разбираш

светът на малките неща е голям
и ти вече си голям
но предпочиташ
да може
още мъничко
да виждаш малките неща
като големи

 

*
изскубвам иглите
набеждаващи ме за таралеж
символ
за недоближаване
на човешкото в мен
овцата е мека
погалете я
моето човешко
претърпя ободляване
накичи се с празнодневие
и забърса вниманието ви
аплодисменти
за красивата
скрита човечност

 

*
първо летяхме
после падахме
все по-ниско
не беше достатъчно ниско
изкопахме дупки
за да сме още по-долни
дупките са огромни
в сърцата ни
толкова, че да летим
в тях

 

*
ако решиш
отново пак да ме обичаш
сега
или във друг живот
ще ти е трудно
ще те убивам всеки път
преди да се родиш
в  мислите ми
във мечтите
в миналото си
ще те убия

но с разперени ръце
ще те прегръщам
такъв умрял
е лесно

 

*
не знам дали ще мога пак да те преглътна
сега съм заета
да те дъвча

 

*
забила нож
между чувствата си
гледам продължението на живота ми
с умрели чувства
убивам скуката и времето
безчувствено

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments