Иванка Гичева – Цвете на камък

Дебютна публикация на страниците на списание НАСП за Иванка Гичева. Учител по професия, тя е родена на 7 юни 1959 г. Завършва „Българска филология”, впоследствие петнадесет години се занимава с радиожурналистика, а след това започва работа като учител. И до днес преподава български език и литература в СУ “Св.св. Кирил и Методий“ в Смядово.  Има издадени две книги с авторски текстове: „На ръба на лятото“, 2007 и „Което нямаш“, 2009. Нейни такива са включени и в седем поредни сборника на издателство „Анубис Булвест“ от националния ежегоден конкурс за учители-творци в периода 2009-2016 г. Иванка казва за себе си: „Играта с думите винаги ми е харесвала. Обичам думите, понякога и те ме обичат и ме водят в другия ми свят – красив, щастлив и подреден.”

Поезията на Иванка Гичева е ярък образ на спомена. Есенно лято. Камъчета в джобовете. Гласове на щурци. Горчиво – сладък вкус на живот, достатъчно упорит, за да вирее върху камъка на дните.

Ива Спиридонова

 

Цвете на камък

Тъгата ми –
змийско кълбо на припек,
филизи пресъхнали
и жълти сипеи.
Самотата ми –
черни врани прегракнали,
стръмен склон
и очакване.

А животът ми –
цвете на камък.

 

Виртуално

По ръба
на януарската
ъглополовяща –
като в теорема на Щайнер-Лемус –
идват думите.

И съня ми обличат.

 

*
той помни всичко:

болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели
празниците
скъпите ми срещи
усмивките
и радостта

в измислен виртуален свят:
реалността

 

*
Помня още:
бях нечий любим учител.

Днес –
просто съм някакъв писар:
Акакий Акакиевич
от департамента на просветата.

 

*
Очите на вятъра –
втренчени в мене –
търсят спасение.

 

*
И пусках в джоба
камъче от всяко място,
на което
сърцето ми
в щастлив покой замираше.

Но няма да се връщам.

А в най-самотния си ден
ще си направя
супа от щастливи камъчета.

 

*
Меко горчив шоколад на бургаския бряг
дъжд и вятър
танцуват листата –
октомврийски макове

под счупен чадър –
най-слънчевата усмивка на лятото.

 

*
Внезапно някак
ризата на юли окъся.
Кобалтовото синьо
във очите му помръкна
и тръгна сам
за среща с август.

Тъжен.

 

*
Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна.
Сол и пясък
очите ми парят.

А щурец обещава разсъмване.

 

Горещници

1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.

2
Прегорели високи треви
приютяват
зимни копнежи.

3
Най-синята ми рокля
избеля.
А даже с пръст не я докосна лятото.

 

*
онази
обич
обречена
още
опитомява
очите ми

 

*
От скъсаната черна струна на нощта
щурецът сцената си построява.
И чак до съмване
люлее с песента си лятото.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments