Христина Маджарова – Роман

Представяме ви дебютната публикация на Христина Маджарова в пролетния апокалиптичен вятър на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката представя себе си по следния начин: „Аз съм Христина Маджарова. Майка, мечтател, поет и адвокат (май последното е излишно, но също е състояние на духа, затова го споменавам при описанието си). Родена съм в град Елхово през 1992 г. Пиша от малка. Чета от още по-малка. Първите ми съзнателни спомени са свързани с приказките и сега обожавам да чета на сина ми. Имам една издадена стихосбирка през 2014 г.“ Успех и на добър час!

 

РОМАН 

Чувството, че живееш в роман
(недовършен роман по Димов)
те преследва, когато си сам.
Достраша ли те.
Обади ми се.
Безизходици търсят решения
и случайни съдби криволичат.
Обади се.
В едно отклонение
да си спомним как сме обичали.
Нищо ново на запад
(допусках го),
а на изток от Рая е тъмно.
Тези твои напукани устни
ще лекувам преди да се съмне.
Идва нощ и конете са бели
(на картината на стената ми).
Любовта е любов и в неделя
и във всичките ми възприятия.
Любовта обитава и книгите
и дома ти. Нахлувам неканена.
В някой есенен ден ще ме видиш
по шосето романи нарамила.
Обади се. Разплитам сюжети
по така неочакван начин.
Ако нямаш време за четене,
нямаш време за мен. Равнозначно е.

 

ВЯРА 

Отецът, пред когото се прекръстих,
не беше стъпвал никога във църква
и неговата вяра бе морето.
Целуна ме по стъклените пръсти
и обеща да скочи първи.
Закле ми се в бургаските поети.
Закле ми се в Бургас и го разбирах.
Най-светъл мъж в море от светлина.
Отецът, за когото бих умирала
поне хиляда пъти, мен избра.
И както обеща, той скочи първи.
Последвах го във неговата вяра.
Морето стана първата ни църква,
а той – мъжът, когото не забравих.
Сега е бог, баща, любов и всичко,
което за морето се говори.
Единствено на него бих приличала
в най-морската и влюбена история.

 

ВСЯКА СТЪПКА, КОЯТО НЕ ПРАВЕХ 

С не една или две фигури
предизвиквахме геометрията.
Ти си тук и това е сигурно
в най-точното време, пресметнах го.
С не един или два въпроса
се изправяхме срещу себе си.
В полунощ към теб тръгвах боса
и си знаех, че всичко е временно.
Ти ми казваше, че постоянството
е в най-временните ни чувства.
Обещанието е морска пяна
и от шепите си изпускаш ме.
В не едно море пресолено
сме се лъгали и надлъгвали.
Ти си знаеш, че до колене
е най-сигурното потъване.
Аз си зная, че в надпреварата
ще се срещнем. Най-истински.
Всяка стъпка, която не правех
е напук, че те искам.

 

САМОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Самотата е липсващ обхват.
„Нямате достъп до този номер.“
Още вечер и ще изгорят
до един спомените ми.

Самотата е дума с ефекти.
Ефект поглъщащ и отразяващ.
Отдалечава ме от перфектната
илюзия, че си заслужаваш.

Самотата ще спи на дивана ми
и тази вечер, и следващата.
Още залез, ако те нямам
и ще спре действието.

Ще проклинам телефона на абоната
(най-вече себе си ще проклинам).
Преди по дяволите да мe изпратиш,
поне веднъж набери ме.

Поне веднъж да изтръпнеш до кости.
„Нямате достъп до този номер.“
Самотата е думичка
просто
с която погребваме спомени.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments