Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов – Аз и Слънцето

Смисълът на целия абсурд, който сме, е завръщането ни в любовта, в себе си. Представяме ви асоциалното апокалиптично слънце на най-новата поема на култовите протагонисти на НАСП – Виктор Иванов и Ивайло Мерджанов в рубриката за колективно творчество „Изход“ (няма) на екстремисткото ни литературно издание.

 

Аз и Слънцето

в усмивката
на гаснещата нощ
осъзнавам че те няма
останаха само
думите

самота
си ти

аз съм вечният абсурд
болестта на света
но ти си лодката
с която стигам рая

щастие любов довери се
на лудия сякаш сме
извън себе си
в най-черните дни

лудите пътуват
в каквито искат светове
останалите имат
само този

шизофрения
самопознание
и същност къде
е разликата

къде отиваш
къде си тръгнал
поезията е
постоянен провал
постоянна загуба

не се надявай –

така ми каза
нощния мрак

не
не си разбрал
не се прави
не живееш моя живот
не знаеш
през какво съм преминал

откакто те няма
сякаш смъртта
живее моя живот

отблъсни ближния
остави го

една цигара за размисъл която
да ни завърне

в началото
в усмивката

в тишината
на гаснещата нощ
разбирам че те няма

и викам към
бездната на душата си –

крилете си ти
любовта
си ти

а аз съм история спомен
в който вече те няма

в началото
бе твоята усмивка

но не мисли че с теб
ми се размина
самоубийството

не съм жив
не оцелях
и продължавам да те обичам

остави ги нека печелят
с анализи на аза
по фройд & co.

там работа
нямаме

аз и ти сме любовта
за която създаден
е човека тук

ти си крилете
избавлението
спасението

завръщането ни

в любовта
в себе си


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments