Божидар Пангелов – Просто така

Мълчание срива камъните, мъгла отдалечава гората. Това е тя. Предлагаме ви красивата, херметична имплозия на доайена на Нова асоциална поезия и редактор на едноименното електронно издание – Божидар Пангелов. Стихове, в които можеш да потънеш, преди да си разбрал, че (не можеш да) плуваш. Просто така.

 

Тесалоники

Аз няма да се върна
в тази есен.
И с теб.
Пулсират домовете със златото
на хоризонта и морето
(във Тесалоники и портокалите
пулсират).
Морето?
То какво?
За него всичко е написано и
никой няма думите,
за да раздели това, което е във него
(от морето).
Седя пред дългата пътека и
разбирам.

Един човек не пуска корабчета
от хартия, а връща на водата.
Пак вода.


Тя

Мълчание срива камъните
Мъгла отдалечава гората

 

просто така

удряйте
грижливо или небрежно
нарочно
случайно
просто така
без прошка
не поискана и
дадена
без вина или грешка
(никой не е виновен)
просто така
просто да е
простено
тук и сега

не по бузата!
в гръб

да е по-
леко


тичинка

на Б.Б

тя е съшита от „не“

сляпо гледам
раждането

 

след

след нощния дъжд

капчици

тънките клонки на кестена
няма да растат

 

Palazzo Doria Pamphil

ще се срещнем
по пътя за Египет
и аз ще съм забравил
четката си
(зад гърба ти )
Мария


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments