Петър Канев – Пената на дните

ПЕНА е творчески проект за песни с автори Ники Ангелов – музика и Петър Д. Канев – текстове, който просъществува от 1987 до 1996 г., когато създадохме много прекрасни песни и музикални албуми, повечето от които не са записани и не са изпълнявани. В края на режима на Тодор Живков усещането за безпътица, отчаяние, бездушие и задушаващо лицемерие се смесваше с кипящия дух на бунт, гордост, копнеж по нещо неизказано, неуловимо, непознато, дух и покълването на едно невидимо човешко достойнство, което тогава надигаше глава, а по-късно се изгуби. Мисля, че в най-сполучливите ми текстове от онзи период се усеща тъкмо тази особена атмосфера. Пак тогава започнахме да правим песни с приятеля ми Ники Ангелов. Неговата музика беше повлияна от ню уейва, а моите текстове – от Роджър Уотърс и Питър Гейбриъл; по това време за пръв път започнах да превеждам – с Пинк Флойд. Идеята беше да създадем концептуален албум със свързани помежду им песни, като тези на Флойд, но с уейв звучене. Албумът се казваше „Ние“, записахме го през 1987-1988 г. на касета почти целия, но аз лично не разполагам с нито един запис. Нарекохме се „ПЕНА“ – от първите букви на името ми и инициалите на Ники, но също и като закачка с шопските вицове за Нане, Вуте и Пена и с думата „пяна“, произнесена на шопски диалект. „Пяна“ беше първата ни песен, която направихме заедно през 1987-1988 г. А заглавието на втория ни нереализиран концептуален албум от 1992-1993 г. беше „ПЕНАТА на дните“ – игра на думи, но и поклон пред един от най-хубавите и най-покъртителни романи на Борис Виан. В годините 1988, 1989 и 1994 пишех не стихове, а думите за нашите песни. Предлагам част от тях тук, макар че моите текстове без прекрасната музика на Ники са като птица без крила и не знам дали да се представят, ако не може да се чуе мелодията.

Петър Канев
(откъс от антологичната му книга с поезия и проза „Малки ръчички“, която ще излезе в края на месец март 2019 г.)

 

В ДЪЖДА

Само докосване
през водна преграда
само прегръдка
в реката на призрака
само устни и очи,
които се докосват –
и никой не знае.
Само шепот – само загадка
и тайна,
тайна,
тайна…

 

ФИЛТЪР

(песен на ПЕНА)

Ври – ври – мътно кафе
вечност – спи, черно море
Сякаш век –
близък ек,
Смраден рай,
смърт и край,
смет през май –
Времето е твое!

Кучета и котки лукави
падат в мойта чаша кафе.
Порнофилм, пуританските нрави
падат в мойта чаша кафе;
Знамена и консервни кутии
падат в мойта чаша кафе –
Видео и каруци изгнили
падат в мойта чаша кафе:
Филтър – филтър: чистите мечти остават.
Филтър – филтър: топлите сърца
остават,
Филтър – филтър – волните души остават –
Филтър!
Демокрация – думи лъжливи
падат в мойта чаша кафе.
Ориент и бразилски робини
падат в мойта чаша кафе –
Ирод, труп и рекламни окови
падат в мойта чаша кафе:
Филтър – филтър – жадните очи остават –
Филтър – филтър – детства и надежди остават
Филтър – филтър – топлите гърди остават –
Филтър – филтър – всеки жив човек остава! –
Филтър – филтър – моето сърце остава!

Канарчето чука с клюнче по
стъклото!…
На дъното остава утайка от букви,
аз вадя филтъра с отровата
от истини и святост,
така сякаш загасям фаса
в чужди гениталии
и хвърлям утайката в кошчето
на вечността.
И отпивам от чашата
горчиви аномалии, разврат,
абсурдокрация,
горчива глътка време,
горчива констатация:
Днес. 13-ти петък Пак никой
не е скъсал филтъра…

Исус остава – кръстът минава
– пада в мойта чаша кафе
Платон остава – тирани минават
– падат в мойта чаша кафе
Фройд остава – сексът минава
: пада в мойта чаша кафе
Айнщайн остава – бомби минават:
падат в мойта чаша кафе
Дарвин остава – маймуни минават
: падат в мойта чаша кафе
чувства остават – мисли минават
: падат в мойта чаша кафе
братства остават – блудства минават
падат в мойта чаша кафе
Ботев остава – брадата минава
пада в мойта чаша кафе
Алеко остава – Ганьо минава
пада в мойта чаша кафе
Левски остава – болка минава
пада в мойта чаша кафе
Тази песен остава – тази песен минава
пада в мойта чаша кафе

 

КРЪВ

На Любомира
(песен на ПЕНА)

Виждам те
в мрака от цветя
Той танцува (сам)
сега.

Чакаш ме
в пропаст от звезди
като птица (пред)
врата.

Влезеш ли в живота си,
влизаш и в смъртта
Влезеш ли в живота си –
влизаш при смъртта
Влезеш ли в живота си –
Чака там смъртта!…

Горда си,
знаеш думите,
но си няма
в страха.

Болката
стрива ни на прах,
в нас замръзва
снега.

Дай ми страх,
Дай ми свЯт,
Дай ми свЯта плът,
Дай ми грЯх,
Дай ми прах,
Дай ми чаша смърт!
Дай ми меч,
Дай ми звън,
Дай ми малка свещ,
Дай ми кръв,
Дай ми кръст,
Дай ми път отвъд!…
(път отвъд)

Аз искам да разкъсам тази ципа!
Аз искам да разкъсам тази ципа!
Аз искам да разкъсам тази ципа –
самота!

 

То е
(нещо много просто)

(песен на ПЕНА)

Помниш ли
ти замина на море
Пи вермут
и флиртува и с вълните
А пък аз
пях за твоите очи
Мислиш ли,
че аз страшно съм сгрешил
Отмини –
зная – ти невинна си

Не, не искам аз любов,
а нещо много просто
не искам лихви и дългове,
а нещо много просто
Нито майка, нито дъщеря,
а нещо много просто
Не благодетелка, не мащеха
а нещо много просто

Как ще си
загубиш ли приятели?
Как ще си
загубиш ли и любовта?
Как ще си
загубиш ли религии?
Как ще си
загубиш ли и светостта?
Мисля, аз ще се оправя
с нещо много просто
Може би дълбоко в мен
нещо много просто
Не желая идоли,
а нещо много просто
Не робини, не слуги,
а нещо много просто

Пак съм гол
Без другар и без подслон
Пак съм сам
Без любов, без кръст, без трон
Писна ми
От скрижали, от стрели
Писна ми
от истини и от лъжи
Не, не искам думи аз,
а нещо много просто
Не искам да съм готин аз,
а нещо много просто
Не, не искам да съм бог,
а нещо много просто
Не животно, не човек,
а нещо много просто

Знаеш ли
видях те пак на ъгъла
в самота
в кафенето – в сивота
в скуката
в тъжната депресия
Може би
беше т’ва една мечта?
Не те искам за жена,
а нещо много просто
Не, не ща да те еба,
а нещо много просто
Не гадже, не приятелка,
а нещо много просто
Блести една сълза –
нещо много просто…

 

ЗАМИНАВАШ

– импровизирана песен на ПЕНА (1993) –

текст, вокали и аранжимент – импровизе – Петър Канев, Ники Ангелов, Райчо Ангелов, Люси Грекова

Топъл дъх в леден вятър.
Снежен прах.
Жълтите листа не плачат.
Ти си сам.
Мексиканско вино капе.
Никога недей забравя:
Ти си сам.
Нямаш сили да погледнеш вън.
Нямаш болка – ти потъваш в сън.

В стръв привлича те океана
във очите й сладка пяна
далеч безвъзвратен (абсурд)
Тя пропада в дълбока пропаст.
Аз я търся в черен пламък.
Къде?
В замръзналата (пещера)
Ти оставаш във последен сън:
А тя е там, тя е там.
Заминаваш на далечен път.
Пустинята е пещера.
– Вечността.
Сред усмивката от абсурда
ужасът е венец от паяк.
Нямаш сили да погледнеш вън.
Нямаш болка – ти потъваш в сън.
Нямаш болка – ти потъваш в сън.
Топъл дъх в леден вятър.
Снежен прах.
Жълтите листа не плачат.
Ти си сам.

Пояснение:
Тази песен е импровизирано колективно творчество от 1993 г. Събрахме се на гости на Ники с три бутилки червено вино за четири души. Когато изпихме бутилките, измислихме, написахме, аранжирахме и записахме заедно тази песен – на майтап. Занасяхме се с дарк-уейв и готик стилистиката – нещо като готическа пародия – за веселба. Музиката е на Ники Ангелов, китарата и баса – също. Текстът е колективен – на Райчо, Пешо, Люси и Ники. Аранжиментът е колективен. Пеят Райчо Ангелов, Ники Ангелов и Петър Канев. Речитатив: Райчо.

Разполагам със записа на песента благодарение на Ники Ангелов.
П. К.

 

А Р Е Т Е

/песен на ПЕНА/

Ахил
забива
копие
в своя Парис
Елена – в кутия,
Калипсо
в рай ни затваря.
Консервна
кутия
бавно в нас
се разпада
Мазут,
Хероин,
Пластмасов
кон влиза в таза
Аз Хектор
е по-добре да съм Хектор
Ахил опръскан е с мойта кръв –
Огромни свини с динозавров ръст –
Да съм Хектор.

Христос
умрял е
Разпятието
възкръсна
Часовникът
спрял е и времето
се обръща
Аз Хектор
е по-добре да съм Хектор

На билярд
ще играем с теб,
другарко Смърт
Любовта ще печем
във сърцата си
като хляб, като кръв,
като жив човек
страшно жалък,
човешки
насекоми пъплят в този град
Насекоми пъплят в тази гад,
в свободата…

Свободата, скъсайте свободата
За Човека Човекът е само път
Няма път вън от тука, а само смърт –
свободата…
Свободата:
Приковете слънцата!
Прометей е изяден от мойта плът
И орелът възкръсва, петлите спят
в свободата…

Безумен
Кихоте,
ела и мене обичай
Далечна
Голгото
за теб съм
твърде безличен
Люби ме,
Йехова
Здраво ми го начукай!
Една Евридика
мъртва е
вън от тука…
Аз Хектор
по-добре да съм Хектор
Ахил опръскан е с мойта кръв
Сцила гони Харибда с безумна стръв
И аз излизам…
(вън от тук)

 

ЧЕРЕН ТАНЦ
(гравитация)

В Черен танц
В Черен танц
в черен танц
се понасям (свръхдоза)
Черен танц
черен танц
черен танц
ме отнася (свръхдоза)

Видях черна девойка
в яркочервена рокля –
Танцуваше в тъмнината,
танцуваше по стъклата.
Червени капки кръв
по матово-черната кожа
багрят металната връв,
багрят в червено ножа –
В Черен танц
В Черен танц
в черен танц
ме понасят (свръхдоза)
В черен танц
В черен танц…
Черен танц
ме отнася (свръхдоза)

И яркочервените кърпи
запалват устата на мрака,
Светят очи на мъртви –
зад залеза някой ни чака –
Виждам звезда горяща,
испански силуети,
Виждам Помпей в лава,
горящи самолети,
на борда съм на Титаник,
който зловещо потъва –
Аз съм титан, прикован,
който не може да плува…
В целувка на самодива,
която в небето ме носи
и гибелно се извива
в ярко-червени откоси
В Черен танц
В Черен танц
в черен танц ме понася (свръхдоза)
Черен танц
черен танц…
черен танц
ме отнася (свръхдоза)

Виждам зелен ковчег
от дъб и изумруди –
В него мъртва девойка –
Край него – плачат луди
Зад него – дядо Коледа,
цял покрит в червено –
Зад него – едно дете,
безумно – просълзено.
Мирише на хероин
по улиците на мълчанието
и ние се веселим,
крещим срещу риданието –
Празно. – И само дъжд
някъде стона разнася –
Изнасили го веднъж! –
Да има защо да плаче.
В Черен танц
В Черен танц
в черен танц
се понася (свръхдоза)
В черен танц
В черен танц…
черен танц
ме отнася (свръхдоза)

Пристъпям сред бардаци,
сред страшни сепарета –
тя в ъгъла танцува,
тя в центъра им крета.
Безумна индианка –
разголва всичко в стриптийз
Безока нимфоманка –
тя лотоса си чисти…
Към котката на мама
аз искам да се върна –
Излизам по пижама
в нощта, за да танцувам
В Черен танц
В Черен танц
в черен танц
се понасям (свръхдоза)
Черен танц
черен танц…
Черен танц
ме отнася (свръхдоза)

И в мозъка възпален
зад черепа на маниака
светят сини светкавици,
безумно трака влака
И в жълтите му очи
сляп порив се отразява –
и виждам: Светът гори
потъва Помпей в лава.
В черен танц се понасям
сред хиляди скорпиони,
Лазят в мъглата гъста
години, жълти сезони –
Красиви голи вещици
пръскат в очите ми мрака –
О, там зад червената кръв,
зад залеза – някой ме чака!…
В Черен танц
В Черен танц
в черен танц
ме поема (свръхдоза-
Черен танц княз Мишкин)
черен танц…
Черен танц
ме обзема (свръхдоза-
княз Мишкин)

Целунах дявола лудо,
запалих белия огън,
танцувах до полуда,
танцувах до изнемога,
гореше кафява жар
по нестинарските пръсти,
в сърцето ми – скрит товар
Чувствувам – ще се пръсне!…
По нощния булевард
садих сълзи – детелини,
в последния сняг на март
последният страх замина.
Нощта е бременна вече
под пукота на Земята.
Дяволът ѝ прави аборт.
Аз крача сам сред леглата.
Чувствам тежат очите,
Сънят не ме отпуска,
но аз пак се измъквам
от ледените им пръсти…-
В моя танц Син – гулярност
В моя танц свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
ги пленявам свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
В моя танц свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
О, господи леден ставам! свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
В моя танц свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
аз ги омагьосвам свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
В моя танц свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
срутвам се аз безмощно свръх –доза.
В моя танц Син – гулярност
В моя танц свръх – доза.
В моя танц Син – гулярност
всички тях сублимирам свръх –доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
В лудия танц свръх – доза.
В лудия танц Син – гулярност
раждам се аз свръх – доза.
и умирам!…

 

ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА

(песен на ПЕНА)

В празна, пуста стая –
затворена врата
ти стоиш на студения под
и подреждаш играчки.
С проходилка в безкрая
с биберони в кръвта
ти играеш си с кукла –
не знаеш да плачеш.
Смучеш гумено мляко
от прозрачни найлони.
Вечер с пръстче в устата
и с поглед във
За децата
Телевизорът пее –
ти умееш да плачеш,
ако бъде изключен.
Ти умееш да падаш
и добре вече знаеш –
паднат ли на земята
силно пищят децата.
Като малка старица –
ти пищиш и въздишаш
и със истинска злоба
би разкъсала мама.
Кучета без глави
и с червени очи
са нахълтали с рев
сякаш в детските ясли.
Ти подскачаш уплашен
сякаш твоят палячо
е забил страшни зъби
във твойта пижама.
О, къде ли е татко?
О, къде ли е мама?
Само глухият вятър.
Тука никого няма.
О, къде ли е татко?
О, къде ли е мама?
В телевизора Брежнев
като някакъв идол,
гали детската обич
в тази празна пижама.
Ти умееш да плачеш,
Ти умееш да искаш,
Ти умееш да викаш,
да падаш, да биеш, да бягаш…
О, ти никого нямаш…!
– в пластмасов концлагер,
в стерилна консерва,
в морга, обвита в найлон –
завинаги новородените
по електрическия конвейер.
На сърцата на всеки – мастилен печат.
Като сенки без памет –
чувам тихия глас:
Мамо, мамо!
Те мечтаят за болка
те мечтаят да падат
и пак да се смеят.
Зад бодливата тел
и двуглавото куче
с празен поглед, с надежда
пред умрелия гълъб,
с мечта за нещо незнайно –
за баща с брада,
за спасителен принц,
без камили
в пустинята от светофари
рисуват сърца – в студения пясък.

И то влиза в тъмната баня
и плиска своите очи с вода
и отива при мама така, сякаш че плаче.
Мама го прегръща
казва нежни слова
и сега може би то наистина плаче,…
А тя е студена, студена, студена…
в нощта.
Лека нощ, деца!
Лека нощ, деца.
О, деца…

 

СВЕТЛО

(песен на ПЕНА)

В мойта черна дупка
няма светлина и
уловени в паяжина
са всичките мечти.
Влизаш в празен магазин –
бавно те следя
ти за мене си муха –
аз съм паяка –
После с гнусни пипала
сграбчвам те в страстта
Но аз знам – има нещо светло
в тази тъмнина
И аз знам – в дупката в студа
свети пак свещта
И аз горя, и аз горя –
може би ще заискря
И може би ще стопля някой –
ще стопля някое сърце
тук в нощта.

Аз знам, че съм булдог,
заразен от бяс.
Знам, че съм психопат
със свастика в ума.
Аз чувствам силата
на демона в нощта,
гласът на нищото,
окото на смъртта.
Но аз знам – има нещо светло –
идва то с деня
И аз знам – в изгрева аз чувам
странна музика
И аз трептя, и аз трептя –
като клонче в бурята
И нямам светлина, но имам блясък
имам блясък на сълза
и в нощта.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments