Ива Спиридонова и Александър Иванов – Любовта е пулса на мъртвите

Болката идва вместо нас на земята. Любовта е пулса на мъртвите, който е целият ни живот. Засищаме глада на смъртта в новите текстове на редакторите и водещите на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова и Александър Иванов.

Александър Арнаудов 

 

ЛЮБОВТА Е ПУЛСА НА МЪРТВИТЕ

по вените от всичките ръце
на умъртвените любови
тека като живак към теб

не зная можеш ли да оцелееш
сред грохота на пулса
на сърцата им

но идвам –
неизбежната аритмия
и счупено в оста световъртене

идвам –
да легна в краката ти
дете растящо в болката на дните си

и да заровя своя корен
с последния удар в
сърцето ти

любовта се издига в тишината
любовта е пулс
в сърцето на мъртвите

и расте в аневризма
скрила цялата болка
на нашата гниеща вечност

любовта е
кръвта на агнеца
заситила глада на смъртта ни

 

*
грехът е слънцето
което бавно ме изпепелява

оцветено в червено и черно
като китайска имитация на Ротко

самотата е собствената ми сянка
която хвърля камък по теб

защото страстта беше продадена
за тиха бездна от отсъствия

а аз я пълня с камъни
затрупващи студената ти гръд

изстинала отдавна от толкова нечути
молитви за любов

 

*
болката идва винаги навреме
и обикновено вместо теб

смъртта на сърцето изостава
по разписание

стои на релсите и чака пак
да го премажеш

пращенето на всяка моя кост
е звук

сред който продължаваш
да живееш

болката идва винаги навреме
и обикновено вместо мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments