Ива Спиридонова – Екстремизмът на любовта

Във войната ни със самите нас най-силното оръжие е сърцето. Екстремизмът на любовта идва като апокалипсис с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – поетът и издателят Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

 

*
ти и аз по Едгар Алан По
две гарванови пера
с които пишем
полета надолу

 

*
прииждат гарвани
сенки от любовта ни
чакат да пресъхне
кръвта от страстите
да изкълват очите ни
задето не повярвахме
че невъзможно е да има
утре

 

*
болката ти прилича на пролет
чувам я как расте нощем
неизбежна и луда

разцъфва като рана
на слепите ти очи

 

*
предаде ме
за стигма от целувка
разпъната прегръдка
и стойността на думите

ничия вяра не е достатъчна
ако не е любов

простих ти
идва време да се обесиш
след вестта за моето
възкресение

 

СТРАТЕГИЯ

Екстремизмът на любовта като самозаличаване, самовзривяване, самоослепяване не ми е чужд, напротив. Вероятно граничи с фанатизирана вяра в силата на обичането.
Заловете ме, затворете ме, осъдете ме, поругайте ме! Но във войната срещу себе си най-силното ми оръжие е именно сърцето. И, едновременно с това, целта, която трябва да бъде поразена.
И знам, че колкото пъти изгубя битките, толкова пъти печеля войната.
Срещу онези, които се страхуват от болката да обичат.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments