Веска Георгиева – Уханието на теменужката

Губим се в очите си, докато заставаме срещу слънцето. Цветята увяхват в душата ни и чакат края. Ако останем завинаги в зимата, светът идва при нас с най-новите стихове на Веска Георгиева.

Александър Арнаудов 

 

*
усещането
за самота е
сякаш някой
тъпче
уханието
на теменужката
а наоколо
няма никой

 

*
сладни ми
на езика –
дъвча благи
думи

 

*
тези бръмбари
в главата
са божие наказание
че без умисъл
от сърцето
те изтрих
искам да повторя
чертите ти
неповторими са

 

понякога
най-добрият вариант
е да рискуваш
но дали има риск
ако не загубиш

 

ако останеш
дълго време някъде
светът идва при теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments