Гергана Янинска – Паралелни светове

Бягаме от себе си, за да живеем в света си. Измиваме нощта от лицето си и оставаме в друга реалност. Слънцето отново изгрява в новите източни текстове на Гергана Янинска.

Александър Арнаудов

 

Бягството
(хайбун)

Понякога ми се иска да избягам за малко от себе си, да поживея в друг свят, да бъда артистът в някакъв фантастичен филм.

паралелни светове
богът на сънищата
събира мечти

Сутрин, докато измивам нощта от лицето си, познати шумове връщат усмивката. Тихото бръмчене на кафе машината, щракането на тостера, тропането на крачета откъм стълбището. Филмът остава назад, в някоя друга реалност…

въздишка на облекчение
под краката ми същата
здрава земя

 

*
бялото слънце на пустинята
пред контейнера кашон
с грамофонни плочи

 

*
дълъг ден
родилната зала
празна

 

*
семейна кавга
отивам в кухнята
да режа лук

 

*
синият вир…
на дъното проблясва
годежен пръстен

 

*
античен театър
слушам Аида
от кафенето
ах, тези бъбривки
на съседната маса

 

*
Луда Камчия
пъстърва се стрелка
в прозрачната вода
това ли беше мостът
на първата ми целувка?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments