Лили Спасова – Мъртви очи

Морето има мъртви очи, побиращи в себе си звездите. Докосваме земята и я убиваме с мълчание. Слънцето идва при нас като неизпратено писмо в новите стихове на Лили Спасова. 

Александър Арнаудов 

 

морето
като мъжка длан
побира в себе си
звезди
танцуват
в тази
мъжка шепа
звездите
удавени
в очите на мечтател

 

*
без рамки
тънки сметки
неказани думи
груби игри
без решетки
любовта
е
безмоторно летене

ако ти стиска

 

не рисувам по пода
където
нозете ми здраво докосват земята
където танцуват до изнемога
под звуците на неостаряващи ритми
там самата ставам картина
няма нищо по-пусто
от мъртви очи приживе
белият гълъб внезапно долита
през прозореца на твоето /не/ чакане
и докато пърха с криле
го убиваш
с мълчание от градината на демона

 

неизпратено писмо

писмото
което няма да тръгне към теб
стои написано
в центъра
на
сърцето

 

заигравка
в позлата
тази нощ
преваля
градът в лилаво озарен
е
избухва утро
и кожата му заблестява
подобно
страст или асфалт
където
слънцето
играе

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments