Поезията като метафора на прераждането на прозаичната действителност в нещо по-поносимо, думите като начин да се преживее спомена и да се разкаже така, че да проектира бъдеще. Живот, изгризан до дръжката, грим, недопушени цигари и целувки в кошмара на минало несвършено време – всичко това в новите стихове на Елина Иванова.
Ива Спиридонова
*
опитвам се да изградя картина
от всичко неизказано
от хората които съм целунала
в минало несвършено
ще бъде в светли тонове
също като бар през зимата
или кафе в студен следобед
с топла длан над чашата
накрая я оставям да изстине
да се стопи сред януарски сняг
и я завивам с дим от недопушени цигари
да хваща прах при другите несбъднати желания
*
joke me something awful just like kisses
on the necks of „best friends“
– fall out boy
прикривам те с грима
и смесвам цветовете
за да могат синьо и лилаво
да се стопят до млечнобяло
непорочно
недокосвано от теб
от никой друг
с материално тяло
крия те
от себе си и от света
но пак се чувствам като юда
целуната обаче от пророка
и то пред всичките апостоли на масата
дори библейските метафори
не ми помагат
всичко тук е прозаично
действителността не може да е друга
затова
за мой късмет
не ме приемаш лично
*
Ще ме опишеш ли в стихове –
тесни, широки и разкривени,
с петна от мастило по тях
и шепот от пропуснати целувки?
Ще ме рисуваш ли
сред капките от недопито вино?
Ще обясниш ли на света
шегите, на които само ти се смееш?
Недей, и по-добре не ме описвай.
Не вдъхвай нов живот в хартия.
Достатъчно бутилки счупени са
и не искам
между стъклата да се крия
от хора и критици всякакви,
защото нямам толкова дебела броня.
Затова не се опитвай.
Не пиши за мен и за ума ми –
така и тримата ще се изгубим.
Кошмарът на един поет
Днес нямам много думи,
за да може душата ми
да прокърви върху хартията.
Минавам през живота
бързо, безсъбитийно,
а кожата е суха,
хартията напукана
и спомените,
вече започнали
да хващат прах,
ще идат скоро при мечтите ми –
затрупани под още думи
и смачкани хартии,
току-виж и някоя обелка
от стар живот,
изгризан чак до дръжката.
Днес нямах много думи.
Дори желание да празнословя,
но май се провалих.
И може би ще драсна още ред…
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
