Димитър Пенчев – Само прах по нозете Му

Ние сме само прах по нозете на Бог, но душите ни са толкова големи, колкото любовта му към вечността. Вселенските закони важат с пълна сила и за нас, песъчинките с пулсиращи сърца. Докато ги имаме, притежаваме световете, които виждаме в очите на другия. Космическите стихове за любов на Димитър Пенчев в мартенския брой на списание „Нова асоциална поезия”.

Ива Спиридонова

 

*
Феромоните пишат история
на нашите докосвания,
ръцете ни четат линиите
на живота си,
и тръпнем в очаквания,
като плахи газели,
а пулсът ни става едно –
морски прилив
забиващ вълни
в бреговете на сърцата ни,
рони любовни песъчинки
и търкаля ги с надежда
да се слепят по двойки.

Така както аз,
така както ти,
но никога заедно.

Добре, че Бог е Любов!
Ние сме само прах
по нозете му.

 

*
Бог обладава вечността –
сърцето ѝ се свива до точката
на големия взрив.
След космическия оргазъм
се ражда супернова,
хорът на ангелите славослови,
планети припадат в краката им,
преподреждат небесната естрада
за нов велик концерт.
Този път
Бог ще бъде
само зрител!

 

*
Душата ми пулсира
в ритъма на нашите срещи,
свива се до липса
в пространството,
когато те няма
и полита
с крилете на експлозия,
когато видя очите ти –
най-красивите планети,
създавани от Бог.

Там трябва да е раят,
нали винаги е бил
в очите на ангелите.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments